Неизвестните истории на известните ястия: бисквити с шоколадови парченца

Различно от при повечето добре познати храни, произходът на бисквитите с шоколадови парченца може да се проследи до последния детайл. Знае се точната кухня, в която са замесени за първи път в края на 1930-те в САЩ. По-интересното е, че една обикновена бисквитка се превръща в национален символ. Ето как.

Рут Уейкфийлд управлява заедно със своя съпруг Кенет известния ресторант Toll House Inn в Уитман, Масачузетс от 1930 до 1967 г. Възловото разположение между Бостън и Ню Бедфорд, както и авторските специалитети привличат пътниците за отдих, но славата на заведението расте и скоро гости са му персони като самия Джон Ф. Кенеди, по това време губернатор на щата. Рут събира многобройните си кулинарни изобретения в своята книга от 1938 г. "Изпитано и доказано". Вътре е и рецептата на въпросните бисквити, озаглавена Toll House Chocolate Crunch Cookies. На следващата година я продава на "Нестле" за 1 долар, който никога не получава, но за сметка на това те

доживотно я снабдяват с шоколад

и ползват услугите й като консултант. Всичко случило се дотук изглежда логично, но хората са жадни за интрига и си фантазират всевъзможни варианти как на Рут Уейкфийлд й е хрумнало да добави шоколадови парченца - явно доста нестандартно решение. Говорят, че един ден й били свършили ядките и затова ги заменила с натрошен шоколад, надявайки се да се разтопи във фурната, за да станат бисквитите шоколадови, но парченцата останали цели и така се получил характерният релеф. Още по-щура е версията, че от вибрацията на кухненски миксер от рафта над купата със сместа паднал шоколад и се разбъркал с нея.

Уейкфийлд лично опровергава тези небивалици, твърдейки, че истината е далеч по-прозаична. Никаква случайност не се е намесила, а тя нарочно е искала да разнообрази вече съществуваща рецепта за бисквити към сладоледа. В своята "Голяма американска книга на бисквитите с шоколадови парченца" Каролин Уаймън пък обяснява, че педантичността на Уейкфийлд не би й позволила да остави ресторанта си, тачен заради десертите, без ядки например. Във всеки случай, едва ли е подозирала каква национална и световна значимост ще добие простичката й рецепта с масло, брашно, захар и шоколад. За целта вече се намесват и социо-политически фактори, не само кулинарните.

По време на Голямата депресия бисквитите с шоколадови парченца са мъничко и нескъпо удоволствие, което да върне на хората сладостта от живота, но все още ги знаят само на Източното крайбрежие, докато Втората световна война ги прави вече любими на цяла Америка за сметка на доскорошния фаворит сред десертите - ябълковият пай. Заедно с други суровини и шоколадът е в дефицит през войната, това обаче не спира американските домакини да пекат тонове бисквити за момчетата на фронта. Те са задължителна част от пакетите с провизии, които войниците зад граница получават от родината си, не само за нахранване, но и да стоплят сърцата с нещо от кухнята на мама.

Разцветът на следвоенните години и бейби бумът раждат нова потребност - всичко да се произвежда в големи количества за масово потребление. Домашните рецепти на много американски специалитети влизат във фабриките, а готовите изделията - по рафтовете на супермаркетите в цветна опаковка. "Нестле", първите купили правата от Уейкфийлд, вече не са единствена марка на пазара, макар само те да претендират за автентичност (и до днес изписват оригиналната рецепта върху всеки пакет бисквити). Търговците се надпреварват чий продукт ще е по-нестандартен и стигат до приумици като сурово тесто за бисквити, готово за консумация във вид на дип или оформено на топчици с шоколадова заливка, и производния на него сладолед. Тестото също участва в рецепти за пай. От него може да се направи основата или да го покрие като коричка. Не само готово купените обаче са така разнообразни. Домашните също. В своята книга Уаймън предлага

седемдесет и пет рецепти за бисквитите с шоколадови парченца

Някои са с ядки, с шарени бонбони "M&M", изцяло шоколадови, меки или хрупкави и дори вариращи по диаметър. Небцето винаги ще разпознае обичания вкус, който остава специфичен, каквито и съставки да се добавят. Това свойство отразява и характера на самата американска нация. Неслучайно на 4 август отбелязват Националния ден на бисквитите с шоколадови парченца и всички магазини "черпят" с промоция по случая. А по-сантименталните граждани могат да отворят старата готварска книга и да си забъркат вкъщи любимото лакомство на Америка.

Консуматорската култура мощно завладява обществото, но тя търпи своите обрати. В хода на ХХ век еуфорията по фабричните стоките заглъхва и отново на почит е занаятчийството. През 1975 г. предприемач на име Уоли Еймъс прави революция, съчетавайки и двете. Неговата марка Famous Amos предлага, макар и в опаковка с етикет, бисквити по рецепта на собствената му леля. Изглежда Еймъс е уцелил нишата, защото успехът му е мигновен и променя пазара изцяло. По негов пример много производители се обръщат към старите методи, превръщайки ги в мода. Но никъде не присъства името на Рут Уейкфийлд.

На фона на цялата история е прелюбопитно защо авторката на този кулинарен феномен остава в сянка до смъртта си през 1977 г. Въпреки успехите на своето творение тя избягва публични изяви и коментари по темата. Уаймън смята, че навярно не е искала да я запомнят само с бисквитите, тъй като е сътворила и много други емблематични рецепти. През 1967 г. двамата с мъжа ѝ продават ресторанта. После на негово място се помещава заведение за бързо хранене, което по настояване на местните власти пригодява част от пространството си за музей на някогашния Toll House Inn и съдържателката му Рут Уейкфийлд.