Защо играта с храната на Зохран Мамдани се получи

Храната е език, който всички говорят, всички разбират, и по всичко личи, че всички обичат. Затова е и толкова често използвана от политиците като мека сила в изборните им кампании, особено в Щатите. Но тя може да е колкото много печеливша, толкова и губеща карта за личностния им бранд.

Исторически в Щатите флиртът на политиците с насъщния започва съвсем буквално, за да не кажем примитивно, следвайки логиката "напълнете стомасите, спечелете сърцата". През 1758 г. като част от кампанията си във Вирджиния Джордж Вашингтон решил да почерпи гласоподавателите с пиене на корем, като им осигурил над 600 литра твърд алкохол. Достатъчно, за да го изберат. По-късно, през 1860 г., на президентските избори кандидатът на демократите Стивън Дъглас орагнизирал барбекю в Манхатан. Пристигнали над 30 000 души и месото не стигнало за всички. Достатъчна причина да не го изберат.

Днес в Щатите е забранено използването на храна и пиене по този начин, а именно - като подкуп, но гастродипломацията продължава да е съществен момент от политическите кампании - вече като символ и послание. И почти без изключение целта е с тяхна помощ да убедят избирателите в две неща. Първото е "аз съм обикновен човек като вас". И второто, особено за мултиетническа страна като САЩ, е "познавам добре културата ви, обичам храната ви".

Добър пример за първото е прочутата снимка на Айзенхауер, надигнал бутилка кока кола, която го показва като обикновен американец, а за второто - кампанията през 1976 г. на сенатор Хенри Джаксън, отбил се за обяд в култовия и до днес за града Katz's Delicatessen, в опит да привлече еврейския вот.

Само че разиграването на гастрокартата сякаш се свързва повече с гафовете.

Какъвто е "инцидентът" с Джералд Форд през 1976-а, когато в Сан Антонио му поднесли царевични тамали. Както си му редът - завити с листата. Голям пропуск, че не са му обяснили какава е тази храна и как се яде. И голяма радост за журналистите, присъствали и отразили дългото дъвчене на вятъра. Или Хилари Клинтън, която даде интервю за хип-хоп и ар енд би радио, в което сподели, че винаги носи лют сос със себе си. Търсеният ефект обаче се превърна в щета. Тя беше обвинена, че флиртува с черните слушатели като цитира превърналата се в хит фраза "I got hot sauce in my bag, swag" от Formation на Бионсе. Въпреки че и преди го е твърдяла, и може наистина да носи лют сос в чантата си, хората не й повярваха.

В случая със спечелилия кметската надпревара в Ню Йорк Зохран Мамдани използването на "меката сила" се оказа повече от успешна. Както припомни статия в ВВС, афинитетът на Мамдани към храната е преди влизането му в политиката, и има предистория още от рападжийския му период като Mr Cardamom, когато включи във видео клип Мадур Джафри, актриса и кулинарна легенда, в голяма степен дала път на индийската кухня на запад.

Какво направи Мамдани в кампанията си?

Първо, в рамките на цяла година той агитираше "от къща на къща", обикаляйки и малки, напълно неизвестни закусвални в периферни квартали в търсене на "скрити съкровища", малко в стила на Бурдейн.

Второ, той не се появи в стереотипните италиански, френски и американски ресторанти, като рязко се разграничи от предшественика си Ерик Адамс, известен бонвиван, редовен посетител на отворения само за членове клуб Zero Bond в Сохо, супер изискания френски Le Pavillon на Даниел Булюд, или италианския Osteria la Baia в сърцето на Манхатън. Той се позиционира на необичайни места извън радара на туристическото любопитство: Бронкс, афганистански рестрант, ориенталско кафене. Все места, отдалечени в буквалния и преносния смисъл от мейнстрийм заведенията в Сохо или Гринуич вилидж.

От интервюто на Дейвид Ремник в Ню Йоркър разбрахме, че най-често ходи в Kabab King, денонощен ресторант в Куинс, за да си поръча биряни, за агнешки адана кебап с хумус в Zyara в Астория, квартала, в който живее, и за сурово пикантно телешко koi nur в Pye Boat Noodle пак в Астория.

Очевидно, но и неизненадващо, небцето на Мамдани е най-щастливо с индийските и близкоизточни вкусове. Но той мина успешно през най-важния нюйоркски тест: тестът "бейгъл". За разлика от опонента Андрю Куомо, при който храната практически отсъстваше от кампанията му, а, доколкото присъстваше, беше провал. На въпрос на Ню Йорк Таймс за любимия му бейгъл, той отговаря: "бекон, сирене, и яйце върху английски мъфин, после се опитвам да махна бекона, но всъщност не го махам". Ню Йорк Пост светкавично коментира: "Всеки уважаващ себе си нюйоркчанин знае, че винаги първо се поръчва бекона, после яйцето и накрая идва сиренето. Да не говорим, че мъфинът не е бейгъл". Доста иронично е, че през 2018 г., като губернатор на щата Ню Йорк Андрю Куомо победи в първичните избори баш нюйоркчанката, изиграла роля в един от най-нюйоркските филми - Синтия Никсън, провалила се точно с теста "бейгъл". Обичала била бейгъл от канела и стафиди със сьомга и капери, което й довлече само подигравки.

В същото време Зохран Мамдани даде "професионален" бейгълски отговор: "бейгъл с мак и лучен крем сирене тук може и да изгубя няколко вота, но бейгъла го поръчвам запечен".

Човек ще си каже: "Ама какво значение има всичко това?" Всъщност има, и то опира до даването на достоверно усещане дали "той или тя е един от нас", и дали не лъже. Колкото до бейгъла, това е гордостта на Ню Йорк, и начинът, по който го поръчваш, издава доколко си нюйоркчанин до мозъка на костите.

В крайна сметка печелившият ход на Мамдани беше, че не направи от храната стратегия или изчислена дипломация, а предложи автентичен разказ за нея като част от ежедневието му. Въпросният Kabab King, например, се оказа място, в което ходи още от ученик.

Иначе Мамдани обеща да се заеме с растящите разходи за труд, продукти и наеми, да либерализира режима на даване на лицензи за уличните търговци на храна, повечето от които са имигранти, да отвори субсидирани бакалии, и пилето с ориз да стане от 10 отново 8 долара. Също, смята BBC, победата му може да бъде добра новина за малките семейни ресторанти в периферните квартали, които благодарение на кампанията му да привлечат туристи. Може, може и да не е. Намеренията са чудесни. Трудното идва с изпълнението им.