Сутрин рано в Тел Авив

Обичате ли да закусвате? Ако не обичате, прочетете този текст все пак, може да си промените решението. Ако пък сте от онези хора, които обичат да закусват и за които храната сутрин е може би единственото нещо, което може да ги накара да станат от леглото, тогава затворете очи и си представете следното – много голяма маса, върху която са подредени поне няколко вида различно сирене (моцарела, чедар, едам, рикота, лабне – гъсто кремаво сирене с възкисел вкус, приготвено от изцедено кисело мляко), яйца, приготвени по всички класически начини (бъркани, рохко сварени, под формата на пухкав, ефирен омлет, бенедикт, дори поширани в доматен сос), пресни зеленчуци, задушени зеленчуци, няколко вида овкусена салата, каквато по принцип сме свикнали да ядем от обед нататък (да, точно така), риба – от класическата за закуска пушена сьомга, през мариновани калмари, до сардини, свежи плодове, разнообразие от прясно опечен хляб под формата на уханна пита, пълнозърнест хляб, бейгъли с ароматни семена и ухаещи на масло кроасани, както и поне три вида сладкиш, включително дори и някоя лека торта, като, разбира се, всичко това е придружено от сок от прясно изцедени плодове и ароматно кафе.

Добре дошли в рая

Представихте ли си? Това не са фантазии. Такава закуска се сервира ежед-невно. В Израел.

Израелската закуска се е превърнала в институция на бонвиванството в наши дни и благодарение на многобройните туристи добива все по-широка популярност, застрашаваща тази на английската закуска например, което несъмнено се дължи на палитрата от свежи вкусове, които предлага. Разбира се, един човек не може да погълне всичко, което описах, но при добра доза самоконтрол може да се порадва на разнообразието от вкусове и аромати, които включва подобно меню на закуска. Защото то е освежаващо необичайно. Всички сме яли закуска за вечеря. Пример? Палачинки! Но едва ли сме яли пържени яйца със сирене в комбинация със свежа салата за закуска. Забавно е, защото нарушава правилата, с които всички сме свикнали – че закуската е нещо сладко или поне неутрално на вкус, което в крайна сметка го прави и не особено интересно при това.

Всъщност корените на тази изобилна и пъстра закуска са далеч по-прозаични и пролетарски, като тя далеч не е била толкова пищна, както я познаваме в наши дни, и не е била за забавление на закусващите. До официалното създаване на държавата Израел и години след това основен двигател за икономическо развитие са били кибуците - комунални общества, занимаващи се предимно със земеделие. Работниците в кибуца започвали деня си на нивите доста преди изгрев слънце и след няколко часа работа, порядъчно огладнели, се събирали за първото си хранене за деня, състоящо се от местно произведени храни - сезонни плодове, зеленчуци, млечни продукти, яйца, плодов сок – семпла, но вкусна храна, която за хората, живеещи в Израел, в онези времена е била истински лукс. Измеренията на класическата израелска закуска вероятно ще ви напомнят за носталгичните разкази за онези сочни, зрели домати с дъх и, най-вече вкус, по които тъгуват поколения българи. През 50-те години на миналия век храната в Израел е била разделяна на порции за населението и стоки като яйца, месо и пресни зеленчуци са били почти недостъпни за обикновените хора, особено за онези, живеещи в градовете, така че кибуците още тогава стават обект на интерес. Много хора са готови да работят в комуналната структура, за да получат в замяна истинска, автентична храна. Малцина са били заможните, които са можели да посещават кибуците с цел почивка – това са били предимно държавни служители, като единствено те са могли да си набавят изобилна, разнообразна и здравословна храна, без преди това да се изпотят под жежкото средиземноморско слънце.

Закуска за туристи

С появяването на първите хотели обаче готвачите развиват идеята за кибуц-закуската към нещо много по-богато и доближаващо се до днешната израелска закуска. Именно в хотелите започват да включват в закуската риба например. Целта е да се замести месото за чуждестранните туристи, с което те са свикнали да закусват, но което според идеологията за кашер не се позволява да се сервира редом с риба. Готвачите в хотелите са и тези, които добавят изобилието и разнообразието от видове салати, мариновани зеленчуци, хлябове и сладкиши към менюто, с чиято свежест и разнообразие именно се откроява израелската закуска. В наши дни, разбира се, закуската няма за цел да даде сили на земеделски работници и е по-скоро насочена към доставянето на удоволствие и чист кеф (думата и понятието са идентични и на иврит). Наред с това израелците обичат да се иронизират, като посочват класическия аргумент на количеството храна срещу парите, които са платили за нея – в България добре разбираме тази философия "да не се минеш".

На място

Днес закуската в Израел е просто още един повод да се ползват и покажат свежите местно произведени храни, като тя далеч не се предлага вече единствено в малкото останали кибуци или хотелите (макар че искрено препоръчвам да започнете от някой добър хотел) – първата ми и изненадващо приятна среща с местната закуска беше в случайно откритото заведение Dizzy, намиращо се до една от централните улици на Тел Авив, което съчетава в себе си интернет кафе, бистро и обществена пералня. Повечето ресторанти и кафенета вече я предлагат, а някои от тях дори предлагат закуска по всяко време на денонощието – заведение с не случайното име Benedict на булевард "Ротшилд" например специализира именно в денонощното предлагане на каквато и да е закуска.

Израел е несъмнено нова, изгряваща кулинарна дестинация, която, предполагам, ще бъде осъзната като такава в недалечното бъдеще – там се среща най-доброто от кулинарните влияния на Средиземноморието и Близкия изток, като какво следва от това оставям на вашето въображение. То всъщност е предмет на доста по-обширен разказ, който може би е добре да чуете при посещение на място или при среща с преживелите тази емоция.