Неизвестните истории на известните ястия: Чийзкейкът

Бих се обзаложила, че "чийзкейк" в ушите на повечето читатели звучи като изобретение, идващо от Италия, а може би Франция, Великобритания или Германия. Съвсем вероятно е и да е САЩ заради асоциацията със световнопопулярния нюйоркски стил. И да - всички тези страни имат своя вариант и характерна стилистика на десерта, но кулинарната история разкрива друго - южната ни съседка е родината на чийзкейка.

През късното средновековие в Европа чийзкейкът вече придобива по-солиден облик - сладкарско тесто, правено с масло (допреди това се е ползвал зехтин), под формата на тарт. През 1390 г. се появява първата английска готварска книга с множество вариации на рецептата за чийзкейк. Две особено популярни тарта със сирене: "Sambocade", съдържаща извара, яйчен белтък, розова вода и цветя от бъз, и "Tart de Bry" (думата bry произлиза от старонорманския за "натрошено", отнасяща се до метода на приготвяне на сиренето) приготвен с ruayn (полумеко есенно краве сирене), яйчни жълтъци и смлян джинджифил.

Оттогава тaртът със сирене се появява практически във всички английски готварски книги, много от които написани от жени, наети като готвачи в кухните на големия град и в провинциалните имения. По-късно, през XVI век, изглежда, че крал Хенри VIII е проявявал слабост към торта със сирене, приготвена с меко сирене, мляко и захар. Съответно този нов метод придобива значителна популярност.

Основата на американския чийзкейк се променя драстично, ако не и драматично, през 30-те години на миналия век, когато вместо с извара - която е по-лека, по-пухкава, с леко груба текстура и не особено богат вкус - десертът започва да се приготвя с много по-кремообразното, плътно и наситено на вкус крема сирене.

Градските деликатесни магазини разбират за успеха на сладкиша, ценен високо от заможните посетители на Рубен, и съвсем безцеремонно започват да имитират неговия чийзкейк, продавайки го в магазините си. Впоследствие се започва с експериментирането - гарниране с плодове, а понякога и добавяни към самия пълнеж, шоколад или карамел, могат да бъдат сервирани върху или заедно с чийзкейка.

Днешните рецепти съдържат яйца, в по-големи или по-малки количества, някои се правят със заквасена или двойна сметана. По света местните чийзкейкове се правят със съответното сирене - италианците използват рикота, гърците предпочитат фета, а германците избират извара. За Щатите вече е ясно. Вече съществуват и всякакви "специални" чийзкейкове - със синьо сирене, морски дарове, пикантни люти чушки и дори тофу.

Чийзкейк днес ще срещнете под път и над път, във всякакви варианти и вкусове, но без значение дали го предпочитате печен или не, с крема сирене или извара - най-важният елемент остава качеството. Бъдете претенциозни и не се задоволявайте с посредствен вкус.