Фаст гурме по берлински

Imbiss е обширно понятие – това са будките за дюнери или къри вурст (чисто берлинско изобретение). Но "имбис" са и съвсем миниатюрни ресторанти-дупчици: индийски, тайландски, тибетски, фюжън, автентично немски и какви ли не още, в които можеш да се набуташ и да седнеш за бързо хапване на маса, а можеш и навън, на крак, да се насладиш на своите "нан пица", суши или братбурст.

Днес има някои действително чудесни дюкяни с интересна храна, които без да излизат от рамките на бързото хранене, държат на произхода и свежестта на продуктите, както и на качествения и добър вкус – накратко, фаст гурме.

Едно от най-симпатичните места е W Imbiss (Kastanienallee 49; 49-30-48-49-26-57; www.agentur103.de) на стилната и модна граница между кварталите Мите и Пренцлауер Берг. Миниатюрната открита кухня си има тандур (пещ от глина), в която или канадецът-собственик с фес на главата, или помощникът му индиец пекат нан-хлябове. За около 4-5 евро човек може да хапне вкусна нан-пица, покрита със свежо песто, рукула, сушени на слънце домати и пинолии, а за 7 евро – да опита купа ориз увенчана с маринована тандури сьомга, листни салати и залята с дресинг в японски стил. Тъй като всичко се прави на момента и по индивидуална поръчка, случва се да се почака и повечко. Зависи, в мрачния декемврийски понеделник в W Imbiss хапваха нан-пици само двама души. Там изненадващо опитвам и чудна испанска тарта - сладкиш от бадемово тесто, яйца и лимон.

Недалеч, в Мите, на две крачки от Александер плац, попадам на чаровния WKD Lebensmittel (Rochstrasse 2; 49-30-275-96-130), кръстоска между магазин и кръчма, където наред с тезгях отрупан с био сирена, зеленчуци, специални колбаси и немски вина, дървена дъска представя дневните предложения – повечето солидни и типични за Южна Германия като дроб чорба с кнедли (3.50 евро) или айсбайн с грахово пюре и кисело зеле (7.50 евро). И въпреки че с лакти да си пробивам път до свободно място на една от дървените маси, и въпреки че не успявам да се справя и с половината от щедрата порция, вкусът на храната е толкова истински, а атмосферата – така жива и веселяшка, че всекиму бих препоръчала да обядва именно там, поне веднъж. Един от собствениците, на когото попадам, обяснява, че продуктите идват право от дребни проиводители в региона, което позволява да предлагат "бавна храна" на фаст фуд цени.

Ароматите и вкусовете на всички национални култури в Берлин са сготвени заедно в супите на ъгловото Soupkultur (Rosa Luxemburg Strasse 7; 49-30-28-09-95-97), леко, цветно и модерно място, пълно с изпарения от горещи супи като индийско-английска Mulligatawny, мексиканска от петел или тибетска от домати и леща, и разбира се, претъпкано с хора, съсредоточено сърбащи фюжън чорбите за по 3-4 евро. Предлагат и 4-5 вида паста, чиито сосове също са странна мешавица между италианска и индийска или кейджун и австралийска традиции...

Известен и вечно претъпкан е и един тайландски имбис, за който се премествам в бохемския и пълен с живот Кройцберг. Pagode (Bergmannstr. 88, Kreuzberg, 49-30-691-26-40; www.pagode-thaifood.de) също е с няколко гъсто натъпкани масички, но тай супите, салати и хапки от по 3 до 7 евро, са толкова пресни, автентични и вкусни, че никой от постоянните му или случайни клиенти не се притеснява от тълпата, която често задръства входа на Pagode.

На същата, някога пълна с вехтошари, а сега с книжарници и заведения "Бергманщрасе", приятел берлинчанин ме завежда в пъстроцветно средиземноморско магазинче-бистро, наречено Knofi (Bergmannstr. 98, Kreuzberg; 49-30-694-58-07; www.knofi.de). Вече не мога да опитам нищо, но пък си взимаме за вечеря вкъщи 4-5 пасти-разядки, и току-що изпечени хлебчета. Подобни вкуснотии хапват на крак и пред магазина, заедно с чаша наливно вино (в случая гръцко). Разнообразието от мезета-разядки в "Кнофи"е смайващо, те са поне 30. Тези от сушени домати и маслини, от артишок, кьопоолуто, хомосът и аншоата, които опитвам по-късно са изключителни – първоначалният вкус на продуктите изпъква, облагороден от деликатното овкусяване. Десетки видове маслини, зехтини, чесън, турски, гръцки, италиански и испански вина, сушени плодове... Тук наистина е средиземноморското царство в Берлин.

Тъй като пребивавам именно в Кройцберг, не бива да пропускам и къри вурста във всеизвестния Curry 36 - (Mehringdamm 36, Kreuzberg). Ако това берлинско фаст фуд изобретение, състоящо се от нарязан свински вурст, залят с кетчуп (или друг доматен сос) подправен богато с къри и придружен с малко хлебче, може изобщо да бъде гурме, то това е мястото – на ъгъла на "Мериндам" и "Йоркщрасе". Понеже е отворено денонощно, там се отбиват студенти след купон в 3-4 часа сутринта, деца на връщане от училище, но и активно работещи хора. Вурстът, който опитвам, е вкусен, но понеже нямам база за сравнение, питам приятелите ми на какво се дължи чак такъв успех. Оказва се, че това дюкянче е от малкото места, които се снабдяват от местни производители и самият колбас е винаги пресен и от най-отбрано месо. И още едно качествено място в съседство на "Къри 36" - високата лавка на тротоара, наречена Mustafa Gemüse Düner, предлага добре известния ни дюнер кебап, но тук между слоевете набучено на шиш пилешко или телешко месо слагат лук, чушки, домати и други зеленчуци, които овкусяват месото божествено.

Вероятно в Берлин има още десетки имбиси, с амбициозна и вкусна храна, но една седмица не стига за повече обиколки. Но гореспоменатите ме убеждават, че е напълно възможно фаст фуд храната да бъде ако не гурме, то поне достатъчно качествена и вкусна.