Може ли изкуствен интелект да пише рецепти по-добре от готвачите?

Рецептите винаги са били човешка територия. Те се предават устно, записват се върху пожълтели тетрадки или се събират в готварски книги. В тях са вплетени биографии, вкусове и семейни истории.
Но в последните години алгоритмите все по-често навлизат в кухни, където досега цари човешкото въображение. Изкуственият интелект вече може да пише текстове, да създава картини и да композира музика - логично беше да започне да пише и рецепти.
Въпросът е: колко добри са тези рецепти? И могат ли да надминат хилядолетия опит, грешки и открития на готвачи и домакини?

Алгоритъмът като кулинарен автор

Системи като GPT анализират милиарди текстове от интернет, включително готварски сайтове и форуми. Те знаят наизуст хиляди варианти на мусака, супа топчета или тарт татен. Могат да създадат напълно "ново" предложение - списък със съставки, грамове и стъпки, дори въвеждащ абзац със симулирана лична история.
На пръв поглед всичко изглежда нормално. Ако някой ви прочете такава рецепта, ще кимате: "Да, звучи като нещо, което бих сготвил." Проблемът идва, когато стигнете до печката.

От теорията до тенджерата

В редакцията на Бакхус решихме да проверим докъде стига AI, когато става дума за вкус. Помолихме модел да създаде меню, вдъхновено от българската трапеза - нещо между есенна вечеря и празничен обяд. В отговор получихме:

• Супа от тиква с тараторен сос
• Салата шопска с мисо и кориандър
• Сарми с киноа и сушени кайсии
• Пълнен шаран със соев сос и джинджифил
• Баница с тофу и шоколад

Душата в рецептата

Големият проблем е, че изкуственият интелект няма сетива, нито спомени. Той знае какво е "сарма", но не знае как мирише къщата на баба, когато тенджерата къкри на котлона. Не знае защо един готвач избира повече кисело зеле, а друг - повече пушен бекон.
Рецептите, писани от AI, често са като "хотелско изкуство" - изглеждат приемливо, но нямат душа. И макар да могат да вдъхновят с идеи (как да използвате останалата киноа в шкафа, например), те все още не могат да заменят човешкото въображение, усет и страст.

Къде все пак има смисъл

AI може да бъде полезен като бърз източник на комбинации - "Какво да направя с тиквички и козе сирене?" или "Покажи ми десерт без глутен". Но за да се превърне рецептата в ястие, което помним, е нужен човек - с неговите вкусове, спомени и грешки, които се превръщат в нови традиции.
В крайна сметка рецептата не е просто алгоритъм. Тя е малък разказ. А разказът винаги има нужда от автор.