Големите риби

Рибата по света

За повечето българи дълги години консумацията на риба се свеждаше до "цаца на морето през лятото, шаран вкъщи по Никулден, а през останалото време - скумрия и "бяла риба", и то само понякога. За мнозина този модел най-вероятно продължава да съществува, но добрата новина е, че той се променя и разнообразява.

И на световния пазар, и у нас, рибата се превръща във все по-предпочитан източник на белтъчини благодарение на хранително-вкусовите и здравословните си качества. С отварянето на нови пазари, влизането в сила на международни търговски споразумения и подобряването на веригата на доставки по света и у нас рибата и рибните продукти присъстват все по-често в менюто ни. Последните изчисления на Организацията по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization) към ООН сочат, че през изминалата година световната консумация на риба е достигнала за пръв път до рекордните 20 кг на човек на година. Принос към тази тенденция има изключително и увеличаването на дела на рибовъдните стопанства в световен мащаб в опит да се ограничи уловът на естествени видове с цел опазването им и да се изгради устойчива и екологична система на снабдяване с риба и рибни продукти.

Поради изчерпването на много морски видове и застрашителното намаляване на други в резултат на липса на устойчиво управление и свръхулов световните организации полагат усилия да насърчават производството на алтернативни видове риба, мекотели, миди и ракообразни в рибовъдни морски и сладководни стопанства във всички континенти. Най-много подобни стопанства има в Азия, където са и най-крупните глобални производители: Китай, Индия, Виетнам и Бангладеш. Производството на риба от аквакултура се доближава като количество до естествения улов и през 2014 достига близо 74 милиона тона на обща стойност 160.2 милиарда долара.

Рибата, морските не-рибни видове и производните рибни продукти са едни от най-търгуваните стоки в глобалния хранителен сектор, макар и делът им в световния търговски обмен да възлиза само на около 1% от общата му стойност. Приблизителни изчисления сочат, че около 80% от световния улов е обект на международна търговия. Световният износ на риба се оценява на 148 милиарда долара през 2014, което е 9% от световния износ на храни и земеделска продукция.

Норвегия, известна най-вече със сьомгата си, е вторият по големина световен износител, а след нея се нареждат Виетнам и Тайланд. Европейският съюз, САЩ и Япония са най-големите вносители на риба и рибни продукти в света.

И у нас

България, макар и граничеща с Черно море, в което все още се добива риба, е дребна риба на световния пазар. В последните десетина години българският рибен пазар се променя, усъвършенства и усложнява. От масовия модел в миналото на доставка на дълбоко замразена риба и с някои сезонни изключения на прясна в крайбрежните градове, в днешно време достъпът до прясна охладена риба, особено в големите градове, където има магазини с необходимата инфраструктура, става все по-лесен. В резултат на това консумацията на риба и рибни продукти у нас постепенно се увеличава и според официалнaта статистика на НСИ се равнява на 6.7 кг на човек на година, а според неофициални данни на сектора количеството всъщност е двойно поради нерегистриран улов и продажби.

Риба Made in Bulgaria

В Черно море виреят 34 рибни и не-рибни (ракообразни, миди и др.) вида с индустриално значение. Уловът от Черно море през 2016 е 8537 тона по официални данни, а по неофициални изчисления, които отчитат и нерегламентирания улов, количеството достига към 10 000 тона.

Някои от видовете са обект на специален мониторинг и за тях има наложени квоти за улов: например за калкана, който е висок клас риба, която се търгува на високи цени и е застрашен от свръхулов, годишната квота за България е 43 тона. Интересно е, че има квота и за любимата на всички цаца - 15 000 тона, която обаче не може да се изпълни поради ограничено търсене и средният годишен улов на този вид е едва между 2500 и 4000 тона.
В допълнение към улова на естествени видове в България има 674 действащи рибовъдни стопанства за миди, топлолюбиви, студенолюбиви и есетрови риби. Производството от аквакултурни стопанства е 13 560 тона (2015 г.), от които мидите само възлизат на близо 3376 тона. Мидените ферми са нов и развиващ се подотрасъл в сектора и към момента в България има 34 ферми за черни миди по крайбрежието на Черно море. Тъй като мидите могат да се търгуват само в сурово/охладено състояние и не подлежат на замразяване без предварителна полупреработка, консумацията им е предимно на местния пазар, както и износ за съседни страни.

Най-популярните риби, отглеждани в рибовъдни стопанства, са пъстърва, шаран, толстолоб и сом.

Какво се внася?

Черноморската риба далеч не е достатъчна за задоволяване на потребностите на местния пазар и над 75% от продуктите, които консумираме, са внос. Общият обем на рибата и всички други рибни продукти, които се внасят в България, възлиза на около 34 000 тона годишно, като една трета от това количество се пада на скумрията.

Графика за вноса на България през 2016 може да видите тук.

Засиления интерес към консумацията на вносна риба потвърдиха и в Алексфиш - една от водещите търговски фирми на пазара. Фирмата внася и разпространява висококачествени охладени (лаврак, ципура и сьомга) и замразени риби и рибни продукти, а от скоро има и собствен цех за филетиране и опушване на сьомга. Фирмата снабдява ресторанти и търговски вериги из цялата страна, но търсенето е най-силно в София, както и по черноморските и зимните курорти.

Отговорна консумация на риба: Рибен буквар

Макар че устойчивостта и проследимостта на рибата, която консумираме, са аспекти, които придобиват все по-голямо значение, цената продължава да е водеща при избора на повечето потребители. И въпреки това надеждата на екипа, който стои зад проекта Рибен буквар, е, че по-добрата информираност на потребителите и търговците ще повлияе положително върху процесите.

Какво се изнася

Освен нетен вносител на риба България е и износител на различни продукти на рибопреработвателната промишленост и особено в последните 10 години се установи като силен играч в този сектор. Местният пазар все още е малък и "труден" поради ограничената покупателна способност на населението и продукцията от над 50-те регистрирани преработвателни предприятия предимно се изнася.

Румъния е основна дестинация за износ на жива, охладена, замразена и преработена риба, както и миди и ракообразни от България, и през изминалата година е изнесена рибна продукция на обща стойност 8.7 милиона долара. Испания е вторият по големина търговски партньор на България и за там се изнасят предимно миди.

Според изпълнителния директор на Българската асоциация на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ" г-н Йордан Господинов едно от значимите постижения на рибната индустрия е подновяването на материалната база на преработващите предприятия, както и инвестирането в нови сегменти в производството на риба, миди и тяхното преработване. Отварянето на пазара и възможността България да изнася продукция не само за общия европейски пазар, но и за други страни действа като стимул за създаването на нови бизнеси и постепенно превръща страната в рибопреработвателен център.

От друга страна, секторът все още се сблъсква с проблеми като липсата на достатъчно на брой обособени рибарски пристанища и тържища, които да отговарят на европейските изисквания за стоварване на риба, липса на хелинг съоръжения, както и на цялостна организация на пазара за изкупуването и продажбата на риба. Според г-н Господинов разрешаването на тези проблеми ще направи сектора по-конкурентоспособен, както и ще увеличи търсенето и консумацията на прясна риба, уловена в България.

Рапани

Черноморските рапани свързваме обикновено със станалите емблематични особено по времето на социализма пепелници сувенири, герданчета и други причудливи украси за дома, които продължават да се продават и до днес по време на туристическия сезон. Рапаните обаче се оказват далеч по-изгоден от икономическа гледна точка морски биологичен ресурс.

Рапапанът (Rapana venosa) е вид хищен морски охлюв и не е характерен за Черно море, а според хипотези е пренесен залепен на стените на руски военни кораби по време на Втората световна война от Източнокитайско и Японско море, където е родината му. Рапанът се размножава бързо, няма врагове в морето и единствено човекът може да му противодейства. Храни се с миди и стриди. В последните десетина години, поради затоплянето на водите на Черно море, популацията на рапани достига размери, които застрашават биологичното разнообразие в морето, защото хищникът изяжда мидите, които пък от своя страна са естествен филтър на морската вода.

Контролът на свръхпопулацията на хищния охлюв ражда нова индустрия в България - за улов и преработка на рапани. Освен че оглавява класацията за улов на морски видове в България, рапанът се превръща в един от най-доходоносните сегменти в рибопреработвателната промишленост.

Тези количества се преработват в 8 фабрики по черноморското крайбрежие и се изнасят за основните консуматори на този морски вид – Южна Корея (износ на стойност 4.3 милиона долара) и Япония (на стойност 2.4 милиона долара) и в по-малки количества за САЩ и Китай.

Справянето с тази екологична бомба поражда дискусии във връзка с дългосрочното устойчиво управление на ресурсите от рапан. От една страна, успешен улов на рапан се осъществява предимно с дънни тралове, които могат да достигнат по-голяма дълбочина, но от друга – траленето нанася щети по морското дъно.

Тази статия е част от летния брой на списание "Бакхус", подробности за който можете да видите ТУК.