Пиемонтските винени съкровища на Vietti и Sottimano

Пиемонт - в полите на Алпите, е различен от останалата част на Италия. Близостта му до Франция се е отразила не само на езика, но и на кухнята - единствено тук в цяла Италия маслото е предпочитано пред зехтина в кулинарията. Това е домът и на вината, които по достойнства могат да съперничат на френските и на практика са сред най-добрите в света - Бароло и Барбареско.
Но дали заради сериозните за нашия стандарт цени или заради все още младата винена публика, на българския пазар няма изобилие от пиемонтски изби. Все пак се срещат интересни представители и сред тях са Vietti и Sottimano от портфолиото на вносителя Бибендум.

За да представи актуалните реколти на двете изби по покана на Бибендум в София миналата седмица бе Жоел Б. Пейн, американец с респектираща винена биография, който от десетилетия живее в Европа - Франция, Германия и Италия. Три пъти печелил признанието за най-добър сомелиер на Германия, отвъд дългата си кариера и като Wine buyer, консултант и управляващ директор на две големи négociant компании в Бордо, той е активен вино журналист повече от 30 години и е известен и със своя German Wine Guide, който излиза ежегодно от 1992 г. насам. Но настоящото му местожителство - между лозята на Бароло и Барбареско, го прави и познавач на респектиращите вина на Пиемонт.

Жоел Б. Пейн

Двете изби са разположени на няколко километра една от друга в региона на Алба. Sottimano е в Cotta, само на километър от селцето Барбареско, дало името си на тези величествени вина. Vietti пък е в селцето Castiglione Falletto, на крачка от Бароло и Москато, но притежава и лозя в съседния Асти.
Vietti e по-старата от двете изби, но пък по думите на Жоел Пейн Sottimano е "по-старомодната" и залага повече на естественото производство с минимална технологична намеса. Sottimano е малка изба с едва 85 хил. бутилки годишно производство, докато Vietti е по-популярната и една от първите изби, които пробиват на американския пазар още през 60-те години, като вината й до днес са изключително търсени там.

В региона на Пиемонт в миналото са били познати около 17-18 местни сорта грозде, но след филоксерата оцеляват едва четири. Величественото Небиоло, елегантният Барбера и пивкото Долчето владеят червената гама, а единственият бял сорт тук е непознатият за мнозина Арнеис.
Сортът е бил почти загубен, когато Алфредо Корадо от изба Vietti започва да работи с него заради което е наричан и "бащата на Арнеис". В момента в областта Роеро в Северната част на Пиемонт се отглеждат 200 ха от сорта, но амбицията е площите да растат. Макар и да е знаел, че никога няма да създаде от него вино като Шабли например, Алфредо Корадо е успял да постигне максимумът на сорта. Roero Arneis 2015 DOC е пивко вино, с характерни мускатови нотки, свежест и като цяло лек профил, което по думите на Жоел Пейн е подходящо за листите на специализирани италиански ресторанти, които биха искали да включат в селекцията си нещо типично за Пиемонт, но в същото време различно и непознато.

По-небрежното вино на Sottimano пък е червено - от сорта Долчето. Думата е умалителна за "сладко" и вероятно сортът е заслужил това име, тъй като е най-плодовият от трите червени в региона. За Пиемонте Долчето е като Божоле за Бургундия - плодово, пивко вино, което което не се отличава с високи киселини и силни танини и пие се младо или до втората - третата си година. Чудесно е и за комбиниране с храна. На тези характеристики отговаря и Bric Del Salto Dolcetto d’Alba DOC 2015. "Това е виното, което хората в региона пият, а "звездите" Бароло и Барбареско отиват масово за износ", обяснява Пейн.

Гледка към избата на Sottimano

Барбера е емблематичен за Пиемонт сорт. И макар да не е натоварен с толкова много суперлативи и очаквания, колкото ярката звезда тук - Небиоло, в последните години той също стана супер звезда в международен мащаб. Вината са елегантни и достигат забележителна дълбочина и комплексност с времето. В последните 25 години сортът се промени много - разказва Жоел Пейн - дали заради затоплянето на климата, дали заради подобрените знания и технологии или заради новото поколение винари, но вече показва по-добро зреене, танините са по-овладeни и вината сега са много по-добри, казва специалистът.
PAIROLERO Barbera d'Alba DOC 2013 на Sottimano е по-зрялото от двете вина с богат нос на червен плод, подправки и минерални нюанси, елегантно тяло с много дълъг послевкус. Сходна е стилистиката на TRE VIGNE Barbera d'Asti DOC 2014 на Vietti, макар то да е малко по-сдържано, тъй като е и по-младо - голямото търсене кара производителите малко да избързват с пускането на вината на пазара, признава Пейн. Но и разликите в тероарите на Алба и Асти си казват думата.

Реколтите се обръщат, когато стигаме до двете вина от Небиоло. LANGHE Nebbiolo DOC 2014 на Sottimano е от лозя от региона на Барбареско, докато PERBACCO Nebbiolo DOC 2013 на Vietti - от региона на Бароло. Именно тази разлика е причината актуалните реколти на двете вина да се различават с година - вината от Барбареско винаги се пускат на пазара една година по-рано от тези от Бароло. А причината двете вина да носят само името на сорта, вместо съответните имена на апелациите, е, че Бароло и Барбареско се наричат само вина, направени от лозя над 14-годишна възраст. До достигане на тази възраст, реколтите се продават просто като Небиоло.

Предполага се, че мъглите, характерни за Пиемонт (nebbia на италиански), са дали наименованието на сорта Небиоло

Което обаче не означава, че качествата му трябва да се подценяват. "Това е Бароло за "бедни", шегува се Пейн, но не съвсем. Достойнствата на Бароло и Барбареско са безспорни, но огромният им имидж се отразява и на цените им, докато Небиоло с чудесно съотношение цена качество. "Тук тънкият момент обаче е да познаваш производителя - защото има такива, чието Небиоло е толкова добро, колкото Баролото на други", казва Пейн. По думите и двете изби са такива производители, чието Небиоло има потенциал да старее колкото и Бароло. Личният му фаворит е виното на Vietti, което се отличава с щедър плод с ментолови нотки и подправки и средно тяло със забележителна интензивност. Това е вино, което е силно и мощно като младо, но комплексно и елегантно с остаряването, казва Пейн. Конкурентът му LANGHE Nebbiolo e една идея по-мощен като тяло, с малко по-грубовати танини - вероятно заради разликата в реколтата а възможно и поради щадящите техники на избата. То обаче вероятно би допаднало повече не почитателите именно на стила, близък до природата.

COTTA Barbaresco DOCG 2013 на Sottimano срещу CASTIGLIONE Barolo DOCG 2012 на Vietti е нещо като сблъсъкът на титаните. И двете апелации раждат изключително комплексни и дълбоки вина, с десетилетен потенциал за стареене. Смята се, че те са равностойни като качества и стойност, но Бароло сякаш има малко предимство. Според Жоел Пейн то се дължи повече на имидж. "Бароло е по-близо до Торино, където е бил двореца на царя на Пиемонт, а в последствие градът става и седалище на първия цар на обединена Италия. Важна фигура в неговия двор е бил маркизът на Бароло и виното от района е се е пиело в кралския двор", разказва Пейн. Друга причина по думите му е фактът, че Бароло е три пъти по-голям от Барбареско, което прави виното по-достъпно. "Бароло успява да стигне до повече ресторанти и пазари, а за да оцениш нещо, все пак трябва да можеш да го опиташ", казва той.

Сравнявайки двете вина, то Барбареско е по-деликатното, "по-женското" вино. В по-младите си години то е и по-разбираемо от Бароло, което пък е по-затвореното и хомогенно в началото на живота си. "Ако виното е по-младо, то е по-добре да изберете Барбареско", съветва Пейн. И добавя, че ако човек иска да оцени пълния потенциал на тези вина, то актуалните им реколти са 2004 за Бароло и 2005 за Барбареско.

Лозята на изба Vietti изглед към избата

Завършаваме с глътка наслада - CASCINETTA Moscato d'Asti DOCG 2015 на Vietti. В Пиемонт древния сорт Москато показва наистина най-доброто от себе си, а емблематичното Москато д’Асти е рецепта за успех - едновременно нискоалкохолно (5%), приятно "фризанте" (леко газирано), елегантно сладко, без да е натрапчиво и да натежава, с богати мускатови аромати. Това вино е локално и като цяло нетрайно - традиционно то се прави само за около 3 седмици в периода на гроздобера. Неспособността да бъде съхранявано е причината да остане скрито бижу за света много дълго време. Сега обаче светът опитва да навакса. "Никога няма да ви се наложи да се чудите как да съхраните бутилка от това вино. Защото веднъж отворена, тя винаги, винаги се изпива", казва Пейн с усмивка. Убедихме се че това е така.