Нека ядат

Дана (24 г.), студентка

Не ми се говори. Това храна ли е - вода и вафла? Явно ми е паднало кръвното. Тези сиви облаци, толкова е тежко, жега, спи ми се.

Ангелина (47 г.)

Рядко се прибирам в София. Живея в Италия. Сега съм тук, за да се видя с майка, с роднини, с приятели. В София ми се яде баничка, ама от онези мазните, тип "джапанка". Като малка бях много злояда, но на баничка и боза не отказвах. Сещам се и за пирожките, пържените. Помня едно лято при баба и дядо в Толбухин, сега Добрич - извинете, но това са си моите спомени – на центъра откриха машина за пирожки. Опашка - метри и се чака с часове, но никога и никъде не съм яла нещо подобно. Ох, ставам сантиментална. Хайде, сега отивам на сладкарница да си хапна саралия.