На върха на езика

Галя Йотова 23 юни 2015, 12:43

Никол (24 г.), Михаила (20 г.) Имаме лекция след малко и си хапваме в градинката. И двете сме студентки сръбска и хърватска филология в Университета. Не, не сме чели нищо от Михайло Пантич. Още сме в началото, първи курс, и учим езика. Оказа се труден, въпреки че изглежда близък до българския и разбираем, но е сложно с тия техни падежи. (смях) Сега ще ви кажем как е пържола – крменадла. А сега го повторете!

Евгени - Женята (38 г.)
Родом съм от село Паркани, но живея в Тираспол, столицата на Приднестровка република (самопровъзгласила се и отцепила се от Молдова, но непризната република– бел. авт.). Селото е голямо. По времето на СССР имаше към 13-14 хил жители. Богати хора. Произвеждаха много зеленчуци и плодове, работливи, но и малко (как се казва на български, дето си жаден и ти се иска още и още), а, да, малко алчни. Сега са по-малко, някъде около 10 хиляди. Аз не съм българин. Майка ми е рускиня, а баща ми е наполовина украинец, наполовина от една, нарича се фино-угорска нация. А български научих като малък от песните на Лили Иванова. Нейните плочи бяха любими на майка ми и слушахме и пеехме всеки ден. Аз съм доктор по лингвистика, последно бях в Истанбул и изучавах заемките от славянските езици в турския език. В съвременния турски, в жаргона, има много гръцки думи, срещат се и български. Сега не се сещам конкретно, но доста от псувните са с български заемки.