Новини

Баш майстори

Галя Йотова 07 юли 2015, 15:49
Георги (54 г.), настройчик на преса Казвам се Георги, но от няколко години всички ми викат Жорж. То тръгна от един приятел, той има ателие срещу нашата работилница. Сега дори жената ми вика Жорж. Само като се разлюти се сеща, че съм Георги. То днес е неделя, не сме на работа, но аз съм в работилницата. Тук си имаме кухня, готвим си, хапваме си и през почивните дни пак идваме. Абе, то вкъщи не се издържа: жена, синове, снахи, внуци, кучета, ходим си по главите. А тук ми е спокойно. Ама не е като преди. Преди бяхме около 600 човека, на три смени се хранехме в столовата. Ей тука, до нас беше цеха за печатни платки. И повечето жени, няма как, все ще се намери начин да се отъркаш в някоя. Мани, бяхме млади.

Стоимен (52 г.), железар

Наскоро си купих колело за 15 лв. Един от охраната ми го предлагаше, дори искаше да ми го подари. Един ден отидохме до неговото село – то е наблизо, пиши го квартал на София – и колелото паркирано в кокошкарника. Нацвъкано, веригата му паднала, в първия момент сам се нахоках. Като го изкарах на светло, то се оказа много запазено, спортно, с оригинална кожена седалка, скорости, оригинални педали. Под седалката се вижда табелката с инициалите ХВЗ – Харковски военен завод, а отпред е емблемата с лястовичка. Аз го почистих, смазах, лъснах, сложих му разни екстри и сега летим, летим... 
Подобни теми
Последни истории
 
Най-четени истории
 
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK