О, Пулия!

Вижте и галерията ни тук.

Когато си в Рим, прави като римляните. Това гласи известната поговорка, която ние приемаме за наша мантра отивайки в Пулия - регионът, намиращ се на "токчето на ботуша", е сред любимите дестинации за почивка на италианците, и то още от времето на Римската империя. Пулия е регион на Италия като никой друг - със своите хилядолетни маслинови гори (по официални данни днес маслиновите дървета в Пулия наброяват над 50 милиона); искрящобелите си пясъчни плажове и третата най-дълга плажна ивица в Италия (единствено островите Сицилия и Сардиния имат повече); феноменалните пещери, достигащи дълбочина 60 метра, които крият над 20 хиляди стъпки от динозаври; искрящите бели градове на долината на Итрия с готическата си архитектура; най-голямата колония от розово фламинго в Европа; и не на последно място - изключителните червени вина и незабравимата кухня.

Доменико Модуньо е роден в Поляно а маре (Pogliano a mare), градчето с един от любимите плажове на италианците, където и написва своята песен "Volare" - добро начало за всяко едно пътуване до Италия. Летенето е и най-лесният начин да се стигне до Пулия - има два полета седмично от София до Бари, столицата и един от най-големите градове в страната, които при добър попътен вятър може да продължат и по-малко от час. Друга причина да изберем да почиваме в тази част на Италия е точно това - Пулия е мястото, където в пълна сила важи италианската фраза dolce far niente - удоволствието да правиш нищо. Регионът е идеалното място за почивка и избягване от всичко - пъстрата средиземноморска природа, липсата на други големи градове извън Бари, изобилието на вкусна храна и вино, късите разстояния. Най-добрият начин на придвижване е колата под наем, а цените са по южноиталиански ниски, дори спрямо българските. Нашата стратегия беше да следваме италианците - използвахме някое малко градче за база и пътувахме всеки ден до различно място.

Пулия е типичен представител на Южна Италия - земеделието е основен поминък, инфраструктурата е слабо развита и е значително по-бедна от по-северните провинции като Ломбардия и Тоскана, но това до голяма степен е съхранило чара и красотата й и я е спасило от тълпите туристи, които вече са симптоматични за други места в страната. Географията на региона е сравнително лесна за ориентиране - формата на Пулия е тясна и издължена, тоест всичко е на сравнително кратко разстояние и колата е най-добрият начин на придвижване. В северната част се намират по-високите плата и хълмове, разцепени от множество ждрела и пещери, както и двата природни резервата - Алта Мурджа и Гаргано. На юг от тях в централната част се простират Долината на Итрия, която е осеяна с малки хълмове, на всеки от които доминират белите градове, а на юг се намира варовиковото плато на Соленто, откъдето се добива и типичният камък, от който са построени голяма част от сградите.

800 км плажна ивица с блестящ бял пясък, кристално чисто море и безкрайно синьо небе. Това очаква всеки, който тръгне по крайбрежието на Пулия, независимо в коя посока. Някои от плажовете са сравнявани с тези на Малдивите, а като добавим липсата на 10-часов полет и многократно по-ниските цени на място, то може би Пулия е и една от най-добрите и достъпни алтернативи на южноазиатския оазис. 300-те слънчеви дни в годината означават, че на плаж може да се отиде през голяма част от годината, като изборът е огромен - от големите градски плажове покрай Адриатическо море до малките, усамотени заливи на Йонийско море. Благодарение на липсата на големи потоци от туристи нивото на местните ресторанти е много добро, тъй като те са съхранили традиционните рецепти и работят с изобилието от местни продукти. По крайбрежието се ядат основно морски дарове, а сепията е на особена почит. Рецептите са различни от град до град, както и от бряг до бряг - рибите в двете морета са различни, затова е препоръчително да се пробва от всичко.

Пулия е от по-бедните региони в Италия, но това по никакъв начин не се отнася за гастрономията й. Заради стратегическото си място полуостровът през хилядолетията е бил завладяван от гърци, римляни, нормани, араби, османци, французи, испанци, австрийци, като всички те са оставили свой отличителен почерк както в архитектурата, така и в кулинарията на региона. Днес Пулия е известна из цяла Италия с някои от най-вкусните бадеми (toritto), в района на Андриа, моцарелата и буратата на Джойа дел Коле, хлябът на Алтамура, пастата orecchiette, портокалите и лимоните на Гаргано, мандарините от Таранто, гъбите от Мурджа, няколкото вида зехтин със защитено географско указание (40% от зехтинът в Италия се произвежда в Пулия), доматите (50% от доматите в Италия идват от региона на град Фоджа) и разбира се - виното.

Всеки италианец би ви казал, че италианска кухня не съществува. В Италия има регионална кухня, с която местните хора се гордеят и издигат в култ. Това важи с пълна сила и в Пулия, където обаче има три основни географски специфики, които разделят кухнята на три области, всяка различна от другата: хълмистият север, равнинният юг и морското крайбрежие. Това е една от основните причини регионът да има толкова голямо разнообразие от рецепти и продукти. Пастата orecchiette (от orecchio - ухо) може да бъде приготвена с рагу от дивеч или със зеленчуци; типичният десерт pasticiotto може да е пълен с крем от бадеми, с портокалово сладко или с ванилия; фасулът в едната рецепта може да е заменен с нахут в друга или с гъби в трета.

"Виното е слънчева светлина, заключена в бутилка", е казал Галилео Галилей и в този слънчев, проветрив от морския бриз регион, вкусът на червеното вино наистина може да се определи като слънчев. Плътните, плодови ароматни сухи вина в Пулия добиват все по-голяма популярност в световните класации, начело с примитивото. Дошлият от Хърватия през XVIII век сорт tribidag е намерил свой комфортен втори дом в района около градовете Таранто и Мандурия, а през XIX век прави още едно пътуване по време на масовите преселвания на италианци към САЩ, които го засяват в Калифорния и там става "царят на сортовете" zinfandel. В продължение на десетилетия избите в Пулия са произвеждали голямо количество нискокачествено вино, но в последното десетилетие инвестициите в лозята, по-добрата селекция и търпението на новото поколение винари показва, че в голямото сортово разнообразие на региона има огромен потенциал, който тепърва се показва пред света. Освен примитиво другите три важни сорта са неро ди троя, отглеждан на север, на хълмовете около град Фоджа, негроамаро от южните райони около Бриндизи и Лече, както и бамбино неро. Вината от неро ди троя са традиционно едносортови, ароматни, с ниска киселинност и изявени танини. Негроамаро пък често се смесва с malvasia nera, която може да бъде до 20%. През последните години бамбино неро се радва на голяма популярност и се оказва идеално за направата на леки розета с аромат на нар и лека бадемова горчивина в послевкуса, които получават и свое собствено DOCG. Но това далеч не е всичко, което Пулия може да предложи - винопроизводителите все повече наблягат върху тероара и местните сортове като белите verdeca, minutlo, greco, imigno, bombino и червените ottavianello, aleatico и malvasia nera. Семейната изба Giancarlo Ceci е преминала към изцяло биодинамично производство и предлага интересни вина, като например лекото пенливо вино, направено от сорта panpanuto. А за да опитате най-доброто примитиво, трябва да посетите Gianfranco Fino и да опитате неговото вино Es.

Архитектурата и градовете на Пулия не отстъпват по никакъв начин на природата и кулинарията. Тъжно е, че първото впечатление на всеки, който пристига със самолет в Пулия, са хаотичните и приличащи на български пътища в Бари. Шумният индустриализиран град, където е и едно от най-важните пристанища в Италия, дава съвсем погрешна представа какво се крие извън него. Като един от най-големите градове в Италия, в Бари, разбира се, има какво да се види - като базиликата "Сан Никола", където са положени мощите на свети Николай Чудотворец, но все пак старият град дава съвсем бегла представа за това, което предлага провинцията на Пулия. Градовете като Остуни, Мартина Франка, Галиполи, Локоротондо и Чистернино са изцяло бели, обградени от вековни маслено-зелени маслинови гори, синьо небе и разходката във всеки един очарова със своята пленителна атмосфера, докато в Алберобело вече влизаме в една приказка. Там има повече от 1000 trulli - типичната за региона малка кръгла постройка с конусовиден покрив, построена единствено от варовикови камъни, която в миналото се е използвала за склад или като помещение за спане на работниците. Днес те са преустроени в къщи, хотели и ресторанти, а всеки покрив има изобразен свой символ - подписът на зидаря или символ против уроки.

Ако пък времето ви е ограничено и трябва да избирате между всички, то задължителните спирки са Лече и Матера. Лече е главният град в южната провинция Саленто и със своята неповторима готическа архитектура заслужено е определяна като "Флоренция на Юга". Матера е град, който се намира на границата с регион Базиликата, населяван от времето на неолита в пещери, или sassi, издълбани във варовиковата скала. Забележителното е, че тези пещери, наравно с къщите, са били обитавани до 50-те години на ХХ век, след което градът влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и се превръща в невероятен архитектурен комплекс, който е една от визитките на италианския юг.

Гледка от стария град в Матера.