ОТ БРОЯ: Канелени рулца за душата

Тази есен се оставих на полярните ветрове, които ме понесоха към гореспоменатите скандинавски страни, и там попаднах във вечен плен на канеленото рулце, което пък ме хвърли в размисли как една малко сладко тесто може да стане символ на така цененото за северните народи време за сплотеност и общуване с близки и познати. Между нас казано, kanelsnegl (датското канелено рулце, известно като охлювче) ми хареса повече от шведското. В този момент бях посъветвана никога да не го заявявам този факт, докато съм на шведска територия. Много се гордее народът с изобретяването на сладкиша и не обича току-така някакви чужденци да твърдят, че повече им харесва как го правят съседите.

Предистория, поръсена с канела
Точният произход е неизвестен, но повечето историци сочат пръсти към Стокхолм през XVII век като място на изобретяването му. Фолклорът разказва, че в шведската столица пекарите първоначално започнали да поставят в тънки пластове тесто пълнежи от захар и канела, която търговци донесли от Шри Ланка в Европа. Въпросните пекари не е задължително да са били шведи, според една от многобройните теории били германци. Важното е, че и обикновените хора, и кралските особи веднага харесали топлия и благоуханен резултат, което води до бързо растящата популярност на стокхолмския "канелбуле", впоследствие придобил слава в съседните села, градове, че даже и държави. До началото на 1800 г. във всяка пекарна и домакинство в цяла Швеция се извършвали неспирни доставки на прясно приготвени рулца с канела.

По време на Първата световна война заради отрязания внос на продукти като масло, брашно, захар рулцето се превърнало във временен мираж, но след края й отново станало реалност. И понеже човечеството няма навик да се учи от грешките си - повторило се същото има-няма 20 години по-късно. Днес само можем да се надяваме, че трета няма да има. Така в годините канелените рулца бързо се наложили едновременно като предпочитана закуска и празничен десерт в шведското общество. Освен това започнали да се появяват нови регионални версии като по-малкия vikingarullar от Гьотеборг.

Регионални интерпретации
За разлика от американските си братовчеди (чиято стилистика е по-позната у нас), шведските канелени рулца обикновено само се навиват (като вита баница), а понякога се усукват и завързват на симпатични малки възелчета, а вместо да се покриват с дебел слой глазура отгоре само се поръсват с хрупкава перлена захар. Наситеността на вкусовете идва от подправките в тестото. Освен това шведските рулца не се оставят да втасват твърде дълго и се пекат за кратко, за да останат идеално меки и дъвчащи, същевременно с хрупкава коричка. В разнообразните региони на Швеция рулцата отразяват местните съставки и кулинарни традиции. В провинцията, където млекопроизводството е често срещано, вложените масло и прясно мляко са в по-голямо количество. В крайбрежните райони пък слагат морска сол за фин завършек или облепиха (морски зърнастец).

Освен това различните техники за оформяне на печивото също допринасят за неговия чар. В северната част на Швеция пък слагат червени боровинки, добавяйки тръпчив и специфичен привкус към класическата рецепта, докато на юг влагат и кардамон в самото тесто. Любовта към тази подправка явно е голяма, защото си има самостоятелно кардамонено печиво със звучното име кardemummabullar. Тук препоръчам от личен опит пекарна Hart Bageri в Копенхаген, но с уговорката, че това си остава между нас и не казвате и дума на шведите. Семейните рецепти, предавани от поколения, допълнително носят стойност, създавайки богат гоблен от вкусове и форми, които превръщат шведските kanelbullar в тачени и обичани в цялата страна.

Малко [fîːka], малко [ˈhykə]
Съчетанието между кафе, сладки печива и общуване със себеподобни си има собствена дума на шведски: fika. Фика е социален ритуал и феномен, основателна причина да отделим момент от настоящето за качествено преживяване с хората около нас.