ОТ БРОЯ: В прашния стомах на един бърнър

"Горящият човек" не е парти. Не е и фестивал. Не е и 8-дневен, сюрреалистичен рейв, въпреки че е най-добрият парти град на планетата. Град, с логиката на часовник, за 80 000 души, който е с площ около 14,6 км2 (близо 2000 футболни игрища), над 400 арт инсталации, и се намира насред пустинята в северозападната част на американския щат Невада.

"Горящият човек" е общност, временен град, глобално културно движение, революция, социален експеримент, търсене, намиране и всичко, което можете или не можете да си представите. Преживяване, което позволява човек да се докосне чувството на свобода, любов и свързаност по непредполаган от форматираните ни глави начин. Но колкото и да е трудно да се опише Burning Man, едно е сигурно - когато човек се опитва да си представи какво точно е той, последното нещо, за което се сеща, е храна. Макар че Бърнът е известен предимно с мащабните си арт инсталации, космическите пейзажи и хора във всевъзможни костюми, той се оказва и невероятно приключение за чревоугодниците, които търсят уникални, изобретателни и споделени кулинарни преживявания.

За целите на подредената и структурирана информация ще разделя в две категории храната, която може да се открие на Плая (както се нарича теренът на Burning Man, идва от испанската дума playa - плаж): тази, която си носиш, и онази, която можеш да намериш там.

Носиш си: наслади от цял свят
Преживяването в пустинята на Burning Man изисква стратегическо планиране, което буквално се изразява в изчисляване на количества по дни на човек. Най-добрите продукти, които всеки може да си донесе от обикновения свят, са трайни, лесни за приготвяне храни или вече готови такива. Енергийни блокчета се превръщат в основни съюзници на всеки бърнър, но въпреки това подборът в нашия кемпер варираше от всякакъв вид ядки, вафли, колбаси и предварително изпечени меса, чипсове и желирани бонбони до доста по-пълноценните банани, чери домати, боровинки, авокадо, диня и какво ли още не. Личен фаворит: тоновете хумус с всякакви вкусове. За мен от съществено значение бяха и дългите наденички и хранителните добавки, които разнасях със себе си.

Плая е безмилостна, с прашни бури, в които не виждаш и на една ръка пред себе си, с екстремни температури, които през деня могат да ударят 40°C+, а нощем могат да паднат и под -10°C. В тези условия често срещана гледка са хладилниците със сух лед. Това е обаче, ако не сте с кемпер. Кемперът позволява на човек да оцени великите изобретения на човечеството: хладилник, климатик, легло, течащата вода. Вакуумните торбички са абсолютно задължителни, особено за храната, която си носиш с теб напред-назад, докато караш из Плая: те предпазват ястията от супер финия прах, който е буквално с консистенцията на брашно.

Освен храната, която всеки носи за себе си, важно е човек да помисли и за другите, особено ако сте в група. Комуналните - общи кухни и зони в един лагер, са буквално неговото сърце, а за да може те да са максимално добре планирани и реализирани, на сайта на Burning Man има детайлни инструкции за всичко, към което се чудите как да подходите или пък още дори не ви е минало през главата. Тази философия на споделяне и грижа за другия е една от най-ценните характеристики на Burning Man и показателното за нея e как например в един случаен следобед съседът ти по кемпер се провиква, че ще прави барбекю и кани всички наоколо. 20 минути по-късно 30 души сме наобиколили огромния му грил и оттам ни се раздава топящо се в устата гриловано телешко с невероятни сосчета и подправки Същият този мил човек една сутрин просто започна да приготвя пържени яйца с бекон, които прилежно слагаше в малки кроасанчета и с които нахрани цялата околност, че и отвъд.

Любимата ми история с храна обаче, както и най-невероятната случка от целия Burn изобщо, е следната: прибираме се след буквално 16 часа обикаляне на паралелния свят, в които видяхме всичко - инсталации, арт коли, партита, бордови игри в хол без покрив, тежка пустинна буря, концерт на симфоничен оркестър по изгрев и гледане на таро, акомпанирано с понички и най-накрая благополучно се прибираме в нашия лагер, умрели от глад, и сядаме да ядем. Разговорите са на всякакви теми, но в един момент става дума за българската кухня и аз възкликвам "Леле, кооооолко ми се ядат едни сарми!" Един от приятелите ми до мен се обръща и пита: "Ама какви? Зелеви или лозови?". "Лозови, много ясно", отвръщам аз. В този момент, като на забавен каданс, виждам как той става от дивана и тръгва с бодра крачка към кемпера си, а аз, осъзнавайки какво евентуално предстои да се случи, казвам: "Е, не! Не ми казвай, че сега ще извадиш консерва с лозови сарми?!"

Секунди по-късно от кемпера излиза той със съд в ръце и победоносно изражение. Пред мен на масата се появява малка тенджерка с домашни лозови сарми! Колко съм скачала, викала и смяла, невярваща на очите си, само присъстващите знаят. Това беше един от онези моменти, които сами по себе си са невероятни и плод на съвпадение от вселенски пропорции, но всъщност постоянно случващи се на Плая. За тях си има и специален израз: Playa provides (Плая снабдява). Каквото ти се прииска, ще се появи отнякъде.

Намираш: гастро лудница на Плая