Кого представлява г-н Пеевски
Заглавието и акцентите са на редакцията.
През всички години на преход ДПС винаги беше балансьор, а не лидер на политическите процеси. Докато Ахмед Доган стоеше начело, ролята на партията бе съществена, няколко пъти и решаваща, както например при падането на правителството на Филип Димитров. Въпреки това ДПС бягаше от водещата позиция и оставше в сянката на трета, балансираща политическа сила. Наблюдаваната в момента асиметрия между реалната електорална тежест на движението и управленската претенция на новия съпредседател г-н Пеевски поражда много въпроси и води до изводи, от които най-важнен е този, че се намираме в криза на представителната демокрация.
Най-простото определение на понятието "представителна демокрация ", е: форма на държавно управление, при която интересите на гражданите се представляват от лица, избрани на свободни избори.
Кризата е породена от факта, че днес България се управлява от хора, чиято електорална тежест не отговаря на властта, която те реално упражняват, т.е. тяхната власт не произтича от народа, тя е нелегитимна. Това води до обществено недоверие, напрежение, неудовлетворение и фрустрация. |
На последните парламентарни избори през 2023 г. за ДПС са гласували 347 700 души. Това се равнява на 13.75 процента от подадените гласове. ДПС е уникална по своята структура и електорална подкрепа партия в България. Най-малкото подадени гласове за движението са 282 711 през 1994 г., а най-много те са 592 381 през 2009 г. Тези гласове идват предимно от етнически турци и други малцинствени групи, които са лоялни към създателя на партията г-н Доган и досега са гласували за нея, независимо от моментното ръководство.
И този път няма причина да се предположи, че смяната на лидерството на последната конференция, когато единодушно са избрани двама нови съпредседатели - Джевдет Чакъров и санкционираният за корупция по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски, ще предизвика някакви сериозни сътресения в електоралната подкрепа, тъй като и двамата са посочени от почетния председател Ахмед Доган. Дотук практиката показва, че независимо кой ръководи партията, избирателите на ДПС са ѝ верни и гласуват за нея. Това е видно от всички избори, без значение дали лидер е Доган, Местан или Карадайъ.
Избирателите на ДПС не са привлечени да гласуват от харизматичната фигура на новия си председател, това не са гласоподаватели на самия Делян Пеевски, а на ДПС. Те гласуват и биха гласували за партията без значение кой е начело, ако той е поставен там от почетния председател. Това означава, че вътре в самото движение дали е Пеевски, или някой друг, без Доган той не може да разчита на подкрепа, което прави неговата, а и на когото и да е друг легитимност, половинчата.
Дори да предположим, че резултатите на ДПС се увеличат на предстоящите избори, което не е малко вероятно имайки предвид намеренията на новия ѝ амбициозен лидер и ефективността на брокерите на гласове, това пак ще представлява една недостатъчно голяма част от българското население, за да има тя легитимност да води управлението на страната.
Интересен въпрос е колко от избирателите на ДПС биха застанали зад един независим от Доган Делян Пеевски. Отговорът не е в полза за Пеевски. И ако той самият, в лично качество, не може да представлява собствените си гласоподаватели еднозначно, какво остава за представителността му в национален мащаб?
Кого, всъщност, представлява г-н Пеевски? Забележително е, че трудно може да се отговори на този въпрос предвид концентрираната в него огромна власт, която би била немислима без подкрепата на ГЕРБ. |
Макар че ГЕРБ е очевидно напълно овладяна от интересите на Пеевски, все пак гласоподавателите ѝ, които на последните избори са 669 924, са лоялни не към него, а към своя лидер Бойко Борисов. Колко от тях осъзнато биха подкрепили новия реален "първи" там? Надали са значителен брой.
Освен някои олигархични кръгове, зависими, уплашени и купени хора, Делян Пеевски не може да се похвали със своя собствена електорална маса, която твърдо стои зад него. Според принципите на представителната демокрация обаче, г-н Пеевски претендира да представлява около един милион български граждани, чиято подкрепа сам по себе си той никога не би могъл да спечели.
Готово ли е нашето общество да понесе тази криза на представителността, при която лостовете на държавното управление се държат от един човек, който в лично качество не е бил никога овластяван да представлява суверенната народна власт на мнозинството, или това най-после ще предизвика процеси на недоволство и бунт срещу една очевидна несъразмерност?
Това е въпросът, на който гражданското общество следва да си отговори със спешна неотложност.