Кого представлява г-н Пеевски

Заглавието и акцентите са на редакцията.

През всички години на преход ДПС винаги беше балансьор, а не лидер на политическите процеси. Докато Ахмед Доган стоеше начело, ролята на партията бе съществена, няколко пъти и решаваща, както например при падането на правителството на Филип Димитров. Въпреки това ДПС бягаше от водещата позиция и оставше в сянката на трета, балансираща политическа сила. Наблюдаваната в момента асиметрия между реалната електорална тежест на движението и управленската претенция на новия съпредседател г-н Пеевски поражда много въпроси и води до изводи, от които най-важнен е този, че се намираме в криза на представителната демокрация.

Най-простото определение на понятието "представителна демокрация ", е: форма на държавно управление, при която интересите на гражданите се представляват от лица, избрани на свободни избори.

И този път няма причина да се предположи, че смяната на лидерството на последната конференция, когато единодушно са избрани двама нови съпредседатели - Джевдет Чакъров и санкционираният за корупция по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски, ще предизвика някакви сериозни сътресения в електоралната подкрепа, тъй като и двамата са посочени от почетния председател Ахмед Доган. Дотук практиката показва, че независимо кой ръководи партията, избирателите на ДПС са ѝ верни и гласуват за нея. Това е видно от всички избори, без значение дали лидер е Доган, Местан или Карадайъ.

Избирателите на ДПС не са привлечени да гласуват от харизматичната фигура на новия си председател, това не са гласоподаватели на самия Делян Пеевски, а на ДПС. Те гласуват и биха гласували за партията без значение кой е начело, ако той е поставен там от почетния председател. Това означава, че вътре в самото движение дали е Пеевски, или някой друг, без Доган той не може да разчита на подкрепа, което прави неговата, а и на когото и да е друг легитимност, половинчата.

Дори да предположим, че резултатите на ДПС се увеличат на предстоящите избори, което не е малко вероятно имайки предвид намеренията на новия ѝ амбициозен лидер и ефективността на брокерите на гласове, това пак ще представлява една недостатъчно голяма част от българското население, за да има тя легитимност да води управлението на страната.

Интересен въпрос е колко от избирателите на ДПС биха застанали зад един независим от Доган Делян Пеевски. Отговорът не е в полза за Пеевски. И ако той самият, в лично качество, не може да представлява собствените си гласоподаватели еднозначно, какво остава за представителността му в национален мащаб?

Освен някои олигархични кръгове, зависими, уплашени и купени хора, Делян Пеевски не може да се похвали със своя собствена електорална маса, която твърдо стои зад него. Според принципите на представителната демокрация обаче, г-н Пеевски претендира да представлява около един милион български граждани, чиято подкрепа сам по себе си той никога не би могъл да спечели.

Готово ли е нашето общество да понесе тази криза на представителността, при която лостовете на държавното управление се държат от един човек, който в лично качество не е бил никога овластяван да представлява суверенната народна власт на мнозинството, или това най-после ще предизвика процеси на недоволство и бунт срещу една очевидна несъразмерност?

Това е въпросът, на който гражданското общество следва да си отговори със спешна неотложност.