Отглеждането на традиция с грижа

Култивирането на растения датира от дълбока древност, когато хората са започнали да подбират и да отглеждат плодове и зеленчуци в близост до себе си. В България отглеждането на домати се превръща в традиция, а в днешно време развитието на промишлените технологии позволява създаването на нови сортове в контролирана среда. Професор Даниела Ганева - директор на пловдивския Институт по зеленчукови култури, където са създадени едни от най-вкусните български сортове българско сърце и алено сърце, разказва за целите на създаване на хибридни сортове домати. Тя споделя, че нови сортове домати се създават, за да се осигурят по-устойчив добив, по-високо качество и по-добра адаптивност към климатичните условия.

Доматеното производство се превръща в поминък благодарение на Александър Димитров, който пренася първите семена в България в средата на XIX век. Заедно със своите съмишленици в началото на ХХ век създават "Ново кооперативно дружество за обща продажба на градинарските произведения", което популяризира българските домати в цялата страна.

Днес е много важно малките български производители да продължават да имат възможност да достигат директно до хората със своята продукция. Подобна програма, която подава ръка на родните земеделци и се грижи да скъсява дистанцията на пресните плодове и зеленчуци до трапезата на потребителите, е "Отгледано с грижа в България".

Кампанията се води от "МЕТРО България" и гарантира изкупуването
на тонове продукция на малки български земеделци,

както и цели да ги подкрепя в подобряването на устойчивото отглеждане на плодове и зеленчуци.

Отглеждането с грижа е емблематично и традиционно за един от най-обичаните земеделски продукти - домата. Той е неизменна част от разнообразни национални ястия и често присъства на родната трапеза. Розовите домати завладяват народната кухня заради своя вкус, но много малко се знае за здравословните им ползи. Доматът е богат на витамини и антиоксиданти, които подсилват имунната система, подобряват зрението и действат благоприятно на храносмилателната система. Това е още една причина земеделският продукт да затвърди своята позиция като символ на българската кухня.