От броя: Ода за пъбовете

Мястото, където днес един на четири британци среща бъдещия си съпруг или съпруга, има дълга история и тя започва преди около 2000 години, когато вместо пъбове ги наричали таверни (tabernaе), странноприемници. Те били дело на Римската империя, предлагали вино и се намирали на пътищата, където посрещали и обгрижвали войниците. Понеже обаче на ширините на днешна Великобритания повече се харесвал ейл, съответно заведенията се приспособили към техните вкусове и към постоянно променящата се клиентела: англи, сакси, юти и, разбира се, скандинавските викинги. Там всички тези племена замръквали по пътя си, получавали подслон и храна, утолявали и жаждата си. Всяка добра шега съдържа елемент на истина и случаят с "Пестете вода, пийте бира" не е изключение: имало време, например около XVI век, когато пивото е било по-безопасно за консумация от водата, тъй като тя е носела зарази, затова и станало толкова предпочитано.

Пъб всъщност идва от public houses (да не бъде бъркано с нашата идея за публични домове!), като това било обобщаващо понятие, което описвало не само странноприемниците, но и заведенията за ейл. В средата на XVI век на територията на днешна Англия и Уелс се е искало специално разрешение, за да оперира такъв тип заведение, като те били толкова често разпространени, че около 1580 г. се падал по един пъб на 200 души. Днес има по един на 1000. И колкото и да ги възприемаме като символ на егалитаризъм - всеки е добре дошъл, там е място за социализация на по бира и простичка храна за душата на народни цени, всъщност немалка част от

историята им е преплетена с класово разделение.

Преди да се появят влаковете, един от начините за придвижване бил с карета, а това къде се намирал пътникът - вътре в нея или отвън - било отличителен белег за заможността на човека. Пъбовете - като по това време те напомняли по-скоро на ханове и имали много по-пълната функция на място за отдих, където можело пътуващи да преспят, да се подкрепят и дори да сменят коня си, взимайки ново, отпочинало животно - логично били разположени стратегически по пътните артерии. Богатите се возели на закрито в каретите и получавали по-топло посрещане, което включвало достъп до по-вътрешните части, където бил разположен салонът. За контраст, пътуващите с по-скромни средства не стигали по-далеч от баровата част на хановете. Макар че каретите не просъществуват дълго, тъй като индустриализацията води до по-напреднали методи на транспорт, това е зародишът на разпределението на първа, втора и трета класа във влаковете. Развивайки се успоредно на всички други аспекти от битовия живот, заведенията също отразявали разделението според статут, съответно не било необичайно да имат по няколко зали или стаи според социалната класа. Интересното е, че в по-старите пъбове и до днес могат да се видят останали белези от тези разделения.

Имената на пъбовете се разделят на категории и теми. Първата е един вид преклонение - реално или престорено - пред монархията, оттам идват имена като Royal Oak (кралски дъб) или King's Head (главата на краля). Днес едва ли има населено място, независимо колко голямо или малко, в което да не можете да пиете по едно в Queen's / King's Arms - където обаче по-често се има предвид т.нар. coat of arms, т.е. гербът на монарха, а не ръцете.
Друга тема, зачекната в имената, е ловджийската - ще видите разни животни, всичко от зайци и лисици до коне, като тези имена "пътуват" и се превеждат добре и в други култури - в София например един от най-старите пъбове е The Fox and Hound. Има един израз, който гласи, че

никога не трябва да подминаваш пъб с твоето име.

Което в случая на настоящия автор няма голямо значение, но за милионите хора по света с имена като Мърфи и Макарти (правилото е описано още на първата страница на книга на автор с именно тази фамилия) това са златни думи.