Вина

Североизточник на нов винен ентусиазъм

Юлия Костадинова 01 октомври 2008, 11:35
Цанко Станчев

Той е сред най-познатите лица в българската винена индустрия. Ако се натъквате на него за първи път, трябва да знаете няколко неща. Цанко е директен човек, с бърза мисъл, със забележителна яснота на преценката за това къде се намира и къде отива. Той е нещо като швейцарско джобно ножче - няма ситуация, в която да не може да ти помогне. Особено що се отнася до българското винарство. Освен това е и нещо като швейцарски часовник: всички казват за него, че е точен.

Името му се свързва с две големи компании - едната е голяма в буквалния, а другата - в преносния смисъл. Това са "Домейн Бойар" и "Винарска къща Русе", позната повече като "Левента". Цанко Станчев е член на брода на директорите на "Домейн Бойар" и изпълнителен директор на "Винпром Шумен", а във "Винарска къща Русе" е един от тримата акционери. От скоро е съсобственик и на новата "Винарска къща Варна" - проект, за който той още говори малко, защото кампания 2008 ще бъде първата реколта, преработена там. Родом е от Русе, затова и се срещаме там, в комплекс "Левента".

Предлага ни най-новата разработка на бутиковата изба, К2 - меко, плодово червено вино, чието име не произтича от втория по височина връх на планетата, а е в чест на двете кабернета, от които е съставен купажът. Те са каберне совиньон & каберне фран, от реколта 2007 - най-успешната реколта в "Левента" досега. Що се отнася до К2, то като че предефинира донякъде понятието за младо, плодово вино.

Само миг след като сме започнали разговора, достигаме до темата за винения туризъм. Всеки, който е бил в "Левента", сигурно е минавал по тази отъпкана пътека на мисълта. Освен че мястото е прекрасно, намира се на най-високото възвишение в Русе, избата е чиста, нова и малка, а ресторантът - изключително елегантен. Общо взето едно от местата, за които веднага си казваш "все едно не си в България" и веднага след това ти става леко неудобно от теб самия.

"Стойностният винен туризъм (под това определение влагам не само холивудския изглед на избите и дегустационните зали, но вино с отлично качество, а такива от няколко години се правят в България), е темата, която ми е най-интересна", казва Цанко Станчев. "Тук няма нормален туризъм все още. Комплекси като "Левента" са с огромен потенциал, достъпни са, но туристите са забележимо малко. Разбира се, българите се възползват и това е добре, но основната ми идея беше, че туризмът в национален мащаб е много слаб, далеч от това, което трябва да бъде. По някакъв начин аз мисля, че са отговорни туроператорите, които работят все едно сме в началото на 90-те години, без фактури, изключително безотговорно".

Цанко Станчев казва, че е винар от прастари времена. Докато се подготвям да възразя, че не може да е чак толкова древен, той заявява "Ами станаха 31 гроздобера, горе-долу кариерата на Лили Иванова."

Не избира виното веднага - първо му се иска да се занимава с техническата страна на радиото и телевизията. Но след като не го приемат за радио-инженер, се записва в техникума по индустриална химия в Русе - за ужас на родителите си, тъй като на всеки пет момчета, там се падат по трийсет момичета. Все пак успява да завърши, без да сключи брак като тийнейджър, и след казармата продължава образованието си в пловдивския Висш институт по хранително-вкусова промишленост, ВИХВП.

"По-късно си дадох сметка, че всъщност всичко е свързано. Моите прародители са били кръчмари в русенския край. Семейството ми е произвеждало и е продавало вино от десетилетия, а и освен всичко друго съм роден тематично на 14 февруари, Трифон Зарезан."

На първи гроздобер в Преслав, а след това - в Осмар и Хан Крум, на третата година Цанко се оказва в Шумен, а на четвъртата вече е заместник-директор на производството. Според него истинското винарство у нас става след пристигането на американците, заради джойнт-венчъра между "Сийборд" и "Винпром Русе".

Десетилетие и половина по-късно всички пътища като че водят към винения туризъм. Не само "Левента", но и новият проект, който се намира до Варна, са част от идеята на Цанко да се опита, както той казва, да даде вярната посока на българското вино и свързания с него туризъм.

"Ще започна с лозята. Засадихме над 1000 декара, което е дори повече, отколкото първоначално си представяхме. Но лозята са голямата инвестиция и стабилната основа. Всичко друго може да се изгради допълнително, да се купи и да се наеме", обяснява той. Според него дори виненият туризъм да не носи значителни директни приходи за производителите, рекламата чрез него си струва усилията.

"Винарска къща Варна", стара идея на Цанко, вече е завършена. Намира се на пътя от Варна към Албена. "Познавам добре и района, и потенциала на лозята. Убедил съм се, че там е прекрасен тероар за бели сортове. Затова и засадихме шардоне, димят, варненски мискет. Идеята, към която смятам да се придържаме, още в началото беше за малка изба със стотина хиляди бутилки, но от тях да кажем 2 000 естествено пенливи, една част газирани ниско алкохолни напитки, прекрасни за лятото." Новата изба на Цанко преработва гроздето само с помощта на гравитацията, ограничила е до минимум използването на помпи, а Цанко допълва: "лозята ни също са засадени с идеята да произвеждаме биологично чисто грозде със совиньон блан, немски ризлинг, шардоне."

И така май излиза, че край Варна ще се роди нова "бяла" изба. Цанко обаче скромно ме убеждава, че с някои червени сортове като пино ноар и санджовезе не би я нарекъл точно така.

"Докато станат готови лозята и влязат в плододаване, ще преработваме грозде от шуменските ми лозя. Там също имам някои готини сортове," смее се той.

Питам къде са му местните сортове. "Кажете ми кое българско грозде да засадя и ще го засадя, но истината е, че не виждам нито една причина да го правя. Може би рубинът трябва да се развива. Тази година направих един 100% чист димят, доста си поиграх, но го изработих по всички правила на съвременното винарство. В началото беше доста обикновено вино, даже разочароващо. След почти една година в резервоар вече виждам някакъв характер. На димята май му трябва малко време, той като че ли ще се разхубавява след едно умерено отлежаване."

Такива думи разпалват въображението на ценителя веднага, и без капка неудобство настоявам да го опитам. Цанко обещава, и няколко дни по-късно пристигна в София с току-що бутилирания димят от реколта 2007, от френски посадъчен материал, с много прецизна селекция на гроздето. Действително опитваме едно приятно, коректно вино с лека до средна структура и добра свежест, но без силно изразен ароматен характер. И дъбът явно е задължителен. Ако това са възможностите на чистия димят, то той се нуждае от купажиране с някой от по-структурираните и ароматни "обичайни заподозрени".

"Няма начин да се развиваме ако не сме любопитни. Колкото и комсомолски да звучи, трябват експерименти, будни хора, ентусиазъм. На лозето освен мотика, му трябва и луд агроном."

В момента на нашия разговор вече се знае, че "Винпром Шумен" се продава и много скоро ще бъде ликвидиран като завод за вино, след като "Домейн Бойар" продаде лозята още преди години. Научаваме от Цанко Станчев, че купувачът иска да издигне на негово място луксозен квартал. Но и без друго е вярно, че дните на една изба са преброени, след като тя започне да разпродава лозята си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK