Автор: Ивайло Спасов, Фотограф: Илиян Ружин20 август 2017, 19:35 ✤✤✤ По-малко от година след излизането на този материал, едно от споменатите места вече го няма (Curry in a hurry), а друго се премести, за да продължи съществуването си под друга форма (Вкусове стана Jerusalem). За сметка на това се появи едно ново, което донесе голяма радост на феновете на субпродуктите. Всичко това идва да покаже, колко динамичен и взискателен е районът около Женския пазар. ✤✤✤
Защо му трябва на човек да ходи да обикаля в район, където контингентът кара всеки трети гражданин на републиката да се втвърди национално във вечната опозиция "ние срещу другите"? От какъв зор някой би ходил да търси интересна храна там, където няма нищо сигурно откъм мерки, марки, качество и хигиена, офертите не са баш като от брошурите, дето ги бутат в пощенските кутии всеки уикенд, а повечето заведенията наоколо някак същестуват без Facebook страници? Ами, просто защото в района на Женския винаги е интересно и има меко казано любопитни схеми, стига човек да знае кога точно да намине и къде точно да се завре. Особено когато става дума за ядене.
Като всичко друго на Женския и границите на района са леко условни. Все пак трябва да поставим някакви, затова този път обикаляме само из трапецовидната фигура, която се образува между булевардите Христо Ботев, Мария Луиза, Сливница и Тодор Александров. Разходката не преминава отвъд левия тротоар на Мария Луиза и десния на Ботев, когато човек върви на север – демек към Сливница. Повече от ясно е, че от другата страна и на двата булеварда има още много интересни места, но те са за други броеве на поредицата.
Кръстена на фурната, в която пекат хляба, иракската пекарна съществува вече доста години. За щастие нещата там не са се променили особено с времето – нито откъм качество, нито откъм цени. Има лахмаджун, лаваш, тънки питки със затаар, сусам и мак. Горе-долу това е. Ако имате късмет, може и да извадят някое друго печено пилешко бутче, което да ви завият в хляба заедно с печени зеленчуци. Ако се случи, ще черпите. И, да – евтино е.
И тук, като в Танур, пекат лаваш и тънки питки със затаар, само дето го правят по-отскоро. И понеже конкуренцията е хубаво нещо, можете да си купите и от техния хляб, който също така е доста вкусен, особено ако възнамерявате да завивате нещо в него или просто да хапнете набързо и вкусно почти за без пари.
Когато преди време стана ясно, че легендарното Ege Türk Lokantası става Авразия, много хора пуснаха сълза. Колкото и да беше тъжно цялото нещо обаче, се оказа, че новите хора не само че запазиха най-забележителните неща от старото меню, като телешката глава, кюфтетата в керемида, адана кебапа и лахмаджуна, но и подобриха други, като дюнера, например, който в момента е категорично най-добрият в София. Говорим за турски дюнер, не арабски. И моля, като си го поръчвате на сандвич или порция, казвайте да е без картофи. Цените са по-тънки отколкто в излишно излъсканите турски ресторанти. Иначе, всеки ден има готвени неща, има и десерти, а чаят накрая е комплимент – само трябва да си го поискате.
Уважаеми читатели с висока кръвна захар – съжалявам. Не мисля че е ОК да ходите в тази сладкарница и да пробвате дори половината от поне десетте вида баклава. Още по-малко ОК е да изядете 4-5 парчета от тази с каймака, която реално е толкова мека и хубава, че дори не знам защо я споменавам. Иначе има и ашуре и локум, и еклери, и масленки, и всякакви други сладки, но баклавата, хора, баклавата.
Това е арабска месарница и място за ядене в едно. Преди Рамбо беше един от партньорите във вече несъществуващото Бушрет Хер на Пиротска, а сега се е преместил на мястото на стария ресторант Чичовци. Прясното месо настрана, но при Рамбо можете да ядете супер лахмаджун, шишове с пилешко агнешко или наденички. Също така има доста добро пиле на жар. Всъщност, всичко се пече на жар. Иначе има и хумус и табуле и други салати. И, да, Рамбо е пич, затова бъдете търпеливи – не стават много бързо нещата, но си струват.
Кюрдската сладкарница се намира точно до Рамбо, но е там доста преди него. Бизнесът е семеен, а сладките, баклавите и десертите са различни от турските и са задължителни за пробване. Хората са мили, нещата им са вкусни. Сигурно ще минете пак оттам.
Ако отидете в еврейското заведение Вкусове и си поръчате шакшука, примерно, ще осъзнаете, че вкъщи можете да си я направите много по-хубава и вкусна. Обаче фалафелите са най-вкусните, които можете да ядете наоколо. Опцията да си напълните порцията с колко и каквито салати искате, сигурно ще ви омилостиви, че цените редовно се вдигат с малко. А сандвичът сабич – пита с пържен патладжан, хумус, тахини сос, салата от краставици и домати плюс кисели краставици (ако имат), ще ви накара да се върнете пак, и пак, и пак.
Насред целия този ориентализъм наоколо, Белоградчишки скали стои като същински стожер на балкантуристката кухня през 2017. Ако ви се ядат класики, действайте, но имайте предвид, че по обед места трудно се намират и обслужването е специфично, но незабравимо. Един път си поръчах пържени картофи и шефчето каза, че много ще го затрудня понеже било много натоварено, ама ако пия още поне една бира, може и да ми ги донесе. Иначе шкембе, боб, пълнени чушки, кебапчета. Абе, да.
Не знам дали е възможно през 2017 човек, който обича хубавото и обилно ядене, да не е бил при иракчанина Фреди. И все пак, ако има такъв, бих му препоръчал да си събере приятелите, да ги закара в Ашурбанипал и като се настанят на голямата маса, да започнат да поръчват наред всичко, което има за деня - хумус, телешко, бамя, ароматно пиле, биряни, печен патладжан, салата, а Фреди, който е велик пич, сам ще каже "Стига толкова, че няма да можете да го изядете". Обикновено никой не остава само с едно ходене в Ашурбанипал, но има всякакви хора, все пак. А, да, като си разделите сметката обикновено се оказва, че сте преяли за по около 10-15 лева на човек.
Да, това е рибен магазин, където винаги има супер пресни неща. Но ако сте на разходка за ядене в района, просто можете да си вземете малко тарама, пушена риба или аншоа, маслини от съседите, малко хляб отнякъде и да пробвате да си намерите място на някоя пейка около ремонтирания преди време пазар. И като седнете и започнете да хапвате импровизирано, да се насладите на така динамичния и щур живот наоколо. Ако успеете, после ще има да разказвате – живописно е.
Има едни хора, които като минат за първи път по Симеон, после много се кефят как са си купили малки найлонови пакетчета с подправки от арабските магазини. Е, много от арабите си купуват подправките оттук и ги пакетират във въпросните малки пликчета, и после изумяват туристите. Не е лошо, но ако освен да ядете, обичате и да готвите повече, тук ще намерите почти всички сухи подправки, които ви хрумнат. Кафе по-добре не си купувайте.
Влезте и питайте дали има агнешки наденички и ако има, си вземете за вкъщи, дори вече да ни ви е до ядене. Иначе, при Барки винаги можете да откриете хубаво и прясно българско месо и карантия, както пише на табелата отпред.
Води се на Пиротска, но реално се влиза откъм Самуил и всички знаят мястото като китайския супермаркет. И вярно си е супермаркет. За тази разходка ви препоръчвам да си вземете 5-6 различни пакета от инстантните нудли, които да си направите някой път вкъщи и като им добавите рохко яйце и малко пресен лук, да се посмеете на някои от модерните места за уж азиатска храна, които отвориха в последно време. Вижте и щанда с пресните стоки, и не пропускайте чипсовете, бисквитите и всякаквите там китайски джънкове. А, ако ви се мъкне, можете да си вземете и уок, и сатър, и бамбукови кошници за готвене на пара. И по 2-3 литра соев и рибен сос, много ясно.
Като цяло това е по-скапаният вариант на екс Еге, сега Авразия, макар че и тук готвените неща са вкусни. Обаче, ако се озовете в района посред нощите или както обичат да казват старите баби "в малките часове", супите работят. Има и кебапи, естествено, а и можете да срещнете много интересни субекти, които също са огладнели по това време. В този случай си струва.
В безистена зад трамвайната спирка на Пиротска, там до Ботев, отскоро има ново място, в което някакви ентусиасти предлагат къри. Порциите са големи, а цените по-ниски от това, което искат в разни други индийски ресторанти. Реално, кърито им е вкусно. Все пак мястото е съвсем ново, така че нищо не се знае със сигурност, но ако издържи и оцелее, ще е супер за обогатяване на вкуса на целия този ориенталски каламбур наоколо. В крайна сметка – кой не обича къри?
Да отидеш до Женския и да не минеш през всички сергии, за да видиш къде най-много балъци се редят за гадна стока и какви реално са добрите оферти за деня, си е направо престъпление. И както казват тънките познавачи на пазара: не ходете твърде рано, нито твърде късно – ходете навреме. И си говорете с продавачите по-свойски, белким се сприятелите – ще ви е от полза за нататък.
Както красноречиво подсказва името, на това място можете да откриете супата от телешка глава, която прави чудеса в по-тежките дни. В Pacha, пачата е страхотна, но не тя, а кокоречът е хайлайта на мястото. Всички, които от години се чудят как е възможно в София да липсва най-великият сандвич с агнешки чревца, който светът познава, могат да тичат натам. Понякога има и пълнени с ориз миди. Има и сандвич с джигер и адана и други вкусни турски класики.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK