Новини

Ресторант на края на света

Детелина Христова 07 ноември 2017, 12:06


Филип работи като главен готвач в ресторант "Gruvelageret" (в превод от норвежки: миньорски склад), който се намира на остров Шпицберген, Норвегия. Тук е и най-северният град в света - Лонгийърбюен, където живеят 2070 души от 48 нации, а сънародникът ни е единственият представител на България. Градчето се посещава от над 85 000 туристи годишно.

В най-северния град на света живее 31-годишният Филип Захариев, с когото си писахме на кулинарни теми. Работи като готвач от 18-годишен, а първата му работа е в ресторант в родния му Видин. На 19 заминава за София, където работи в добре познати места, а няколко години по-късно заминава за Финландия. Следват Норвегия, Италия, после пак Финландия и пак Норвегия. Надяваме се този полярен разказ да ви разхлади под парещото юнско слънце.

Филип живее там от септември 2015 г. "Gruvelageret" бързо набира скорост и се превръща в най-високо реномираният ресторант на острова. На първо място е в TripAdvisor и печели първа награда на Luxury Travel Guide за Европа за 2017.

"Използвам месни продукти (дивеч и риба), които обаче смесвам с вкусове от други страни. Най-често от азиатската, италианската и българската кухня. Тук няма растителност. Няма дори едно дърво на целия архипелаг и всички продукти пристигат от континенталната част на Норвегия. Пътувам доста - по света има толкова много аромати, толкова различни продукти, такова богатство от вкусове, че за мен да се съсредоточиш в една определена кухня и да следваш "правила и традиции" е престъпление. Затова в моето меню може да се опитат неща като кралски раци (King Crab) със сос от Малайзия (с много джинджифил, чили, кафява захар); тигрови скариди (Scampi) с кьопоолу и топла, прясно изпечена българска питка; студено пушена синя камбала (Halibut) с мексиканска манго салса с много кориандър; треска (Cod) от Северно море, сервирана върху пълнена със спанак попуса от Ел Салвадор; филе от елен с пармезанова полента от Италия и леща с тика масала от Индия; и много други вкусови хибриди, които се оказват наистина неочаквано добри комбинации. Най-много се радвам на реакциите на българските вкусове, които ползвам. Обожавам вкуса на печени чушки, кисело мляко, бяло сирене... Едно от любимите ми български ястия, което понякога сервирам тук, е яйце по панагюрски. Представям го и го поднасям по различен начин, но вкусът си е същият. А българска кухня използвам най-често, когато правя специално меню за гостите, които не консумират месо или риба", разказа ни Филип.

Менюто е 4-, 5-, или 7-степенно, според предпочитанията на гостите. Ресторантът работи само с предварителна резервация, а в дните, когато няма резервации, остава затворен, тъй като се намира "насред нищото", което води до ненужни разходи. Дотам няма прокарана канализационна система и "човек за всичко" от екипа се грижи винаги да има достатъчно вода в резервоарите, съхранявани в постройка до ресторанта, където се складира и виното.

В ресторанта разполагат с пушка, тъй като срещите с полярни мечки са доста вероятни. Там белите мечки са с 1000 повече от хората. За щастие рядко се случва да се придвижат в непосредствена близост до града.

Пътят до заведението е стръмен и опасен (често е затворен заради лавинна опасност след снежни бури, което налага и затварянето на ресторанта и анулиране на всички резервации). Частен е и не се поддържа от общината, затова персоналът разполага със снегорин и почиства пътя винаги, когато се налага, за да могат екипът и гостите да стигнат безопасно до ресторанта, а и да си тръгнат. Поради навяването на сняг (понякога вятърът е убийствен), се налага почистване по няколко пъти на ден.

Филип се шегува, че има "екстремно работно място". Поради разположението си в Полярния кръг, в Лонгийърбюен се наблюдава полярна нощ между 14 ноември и 29 януари и полярен ден. Слънцето не изгрява 5 месеца, от които 3 месеца е пълна нощ 24 часа в денонощието. След това денят започва да нараства и между 19 април и 23 август слънцето изобщо не залязва.

"Една от любимите ми рецепти е вегетарианска, печена целина. Изисква малко повече време за приготвяне и малко повече стъпки, но определено си заслужава. Може да се сервира и като стартер, и като основно ястие. "

Вижте как да приготвите рецептата ТУК.

Статията е от брой 158 на списание "Бакхус". Подробности можете да видите ТУК.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK