Новини

Колко политика може да поеме едно ризото

Марина Караконова 19 декември 2016, 14:07

В последната си пресконференция, президентът Барак Обама каза:

"Малко странно е как изведнъж всички се оказахте изненадани, че това изглежда е работило в ущърб на Хилари Клинтън. Защото вие, момчета, писахте за тях всеки ден."

Става дума за изтеклите мейли на Хилари Клинтън и обкръжението й. Обама продължава критиката си към медийното отразяване на кампанията, като отбелязва колко напразни, а и вредни за Клинтън, са били усилията на журналистите да търсят и пишат за всяка по-пикантна клюка във въпросните мейли - включително и за ризотото на Джон Подеста.

Както в повечето случаи, Обама е прав. На 7 октомври Уикилийкс пусна така очакваните мейли, от които не изтече нищо толкова скандално или тайно, което да обърне вотът кардинално. Само колкото да му повлияе.
И може би най-голямата новина или "тайна" се оказа тази за въпросното ризото.

Журналистът от Business Insider, Алън Смит, пръв попада на голямата "находка", която после беше подета от целия политически спектър традиционни и социални медии. А тя е, че Джон Подеста, председателят на кандидат-президентската кампания на Хилари Клинтън, ракрива тайната си на пухкавото ризото.


Да си представим как привечер на 18 септември миналата година Питър Хуфман, финансов съветник в Merrill Lynch, очевидно практичен, зает и в този момент доста поизнервен човек, изпратил мейл до Джон Подеста с невинен, но съществен въпрос: защо да не мога да излея едната или две чаши бульон наведнъж, след като оризът "арборио" така или иначе ще го поеме накрая, нали?

Отговорът на Подеста:
"И да, и не. Да. Ще абсорбира течността. Не. Не това се иска от теб. Постепенното й прибавяне и бъркане кара ориза да освободи нишестето си, което води до кремообразната консистенция на ризотото. Няма да я постигнеш, ако я изсипеш наведнъж."

Съвсем невинният гастрономически въпрос, както и отговор, получиха и ответна интерпретация. Противниците на Хилари Клинтън отвърнаха и с кулинарни аргументи. Те вкараха в играта другата школа по въпроса за ризотото: бавното и равномерно изсипване на течност в ястието, казаха те, е мит. Идвал от разглезени домакини, които искат да запазят домашните си помощници като уплътняват безсмислено деня им, или просто те самите искат да се отърват от другите си семейните задължения. Поне за малко. А и науката казва, припомнят те, че нишестето, което сгъстява ризотото, е по повърхността на всяко оризово зрънце още в самото начало, и бавното и постепенно добавяне на течността няма нищо общо с освождаването му в сместа.

Намериха се и такива, които изровиха рецепта на Подеста за ризото с цвекло, публикувана в готварска книга (Don’t Cook the Planet: Deliciously Saving the Planet One Meal at a Time). В нея Подеста допуснал фатална грешка, немислимо прегрешение: след като сварява цвеклото до полуготовност, той добавя към него ориза, заедно с лъжица зехтин. "Така се губи фундаментът на ризотото: soffritto - сотираната смес от лук, чесън и кервиз в зехтин и/или масло, към която се добавя оризът. И ЧАК тогава можете да прибавите цвеклото, г-н Подеста!"

Реакциите в някои социални мрежи влязоха и в полето на конспирациите. "Не мислите ли, че тази работа с ризотото е шифровано съобщение?" - "Да, естествено. При всяко споменаване на пица, ризото и хотдог става дума за секс с деца!"

Една политическа драма, която искаше да разкрие какво става в политическата кухня, завърши в кухнята. Буквално. А на нас ни припомни какво трябва да е съвършеното ризото: пухкаво, сочно, ал-денте, лъскаво, да се излее като лава в чинията, а после тържествено да я изпълни цялата. Остава да решим коя е нашата школа, и още тази вечер да си сготвим това зимно и стоплящо италианско ястие.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK