Цаца, боза и още нещо

В навечерието на Никулден из социалните мрежи заплуваха засукани пълнени шарани и ята по-дребни риби, а сред тях –  знаков филмов цитат: "Цаца, ама риба."  Това ни накара да опънем платната и пуснем въдици за 10-те най-култови кулинарни момента в българските филми от близкото минало.

10.  Кит.
(режисьор Петър Б. Василев, сценарий Черемухин)

Рибата мирише от главата, затова този филм остава на опашката под номер 10. "Риба, ама цаца! Цаца, ама риба" е велика размяна на реплики, но останалата част от филма днес е трудна за консумация. Комедията е трагична сатира на социализЪма с всичките му бюрократични абсурди и учрежденски патос.

Филмът е бил подложен на цензура и успява да излезе на екран едва две години след заснемане - само в няколко избрани малки киносалона (дребни, ама салони! салони, ама дребни) в съкратена версия. Идеята за цацата, станала кит, дошла на сценариста Черемухин в Айтос, където чул анекдот за стар рибар, уловил хамсия. Толкова малка риба не си струвала хвалбата, затова рибарят казал, че е хванал скумрия. От уста на уста историята се разнесла, а рибата в разказите така "наедряла", че накрая всички говорели за огромна акула. Когато един скептик се намесил, че в Черно море акули няма, рибарят отговорил хладнокръвно: "Как пък да няма, аз веднъж дори кит видях!".

9.  "Понеделник сутрин"
(режисьори Ирина Акташева, Христо Писков,  сценарий Никола Тихолов)

Не само две, а цели двадесет и две години "Понеделник сутрин"  е бил забранен, забравен и цензуриран - заснет е през 1966 година, но едва в края на 80-те е показан свободно. За несправедливият "арест" на лентата пише дори Георги Марков в "Задочни репортажи за България". В този плътен филм за бунтарството се усеща силен полъх от френската Nouvelle Vague, а Пепа Николова прави блестящ дебют в ролята на свободолюбивата Тони. "Не вярвам на празни риказки. И се надявам само на себе си", казва тя уверено и не иска да влезе в клетката-клише на покорна труженичка и домакиня. Кулинарният момент тук е красиво заснета закуска с кифли и кафе директно от каната ("Нямаш чаши!") на фона на музика от Милчо Левиев. Задължителен за гледане миг (и филм).

8. Търси се съпруг за мама
(режисьор Мариана Евстатиева-Биолчева, сценарий Калина Ковачева)

В тази искрящо весела комедия малкият Алек (Веселин Прахов) живее с майка си (Цветана Манева) и се опитва да й "помогне", като й търси съпруг.  Идеалният кандидат трябва да отговаря на високи критерии –  да е космонавт. Или в краен случай шофьор на автобус, ама на модерен "Икарус", не на стар "Чавдар". Култовите кулинарни истории тук са две (ако не броим навика на третокласниците да ядат лепило, за да пораснат с няколко сантиметра). Първо, разбираме, че любовта минава през стомаха. След като са яли пресолена супа в училищния стол, приятелите на Алек го убеждават, че трябва да си търси баща готвач – "Защо са ти тия шофьори и космонавти!"  Хубавата супа е по-важна. И второ, научаваме една световна тайна от нехранимайкото чичо Чони (Павел Поппандов), когото Алек без малко да цани за съпруг на горката мама. "Покажи ми нещо световно!", казва Алек. Чичо Чони запрята ръкави и му показва коктейлна рецепта за половин бутилка ликьор, три хапчета хинин, една чаша червено вино ("за цвят"), събрани в тенджера и елегатно разклатени в посока, обратна на часовниковата стрелка. Резултатът е обявен от Чичо Чони като "кампари". "От целия български народ сега знаят тайната на производството му само двама човека, само ти и аз", казва чичо Чони. Сега и вие знаете рецептата, но не се издавайте, защото наследниците на Гаспаре Кампари няма да бъдат oчаровани - те все още настояват, че напитката съдържа над 80 тайни съставки.

7. Сиромашко лято
(режисьор Милен Николов, сценарий братя Мормареви)

И все пак, не само супата е важна. "Миличка, човек не може да прекарва всичко през стомаха!", заявява младият Рашков (Милен Пенев) на жена си (Емилия Драгостинова), когато се опитва да я убеди колко жизненонеобходимо е за него да посещава клуба на филателистите. "Трябва и интелектуална храна", допълва той пламенно.
"На връщане купи месо" - отговаря жена му, и рязко рязва стремежа му към духовност и пощенски марки. Всъщност, главен герой в тази комедия е старият Рашков (Георги Парцалев) – пенсионер, който робува на схващането, че да въртиш домакинството е "женска работа" и се опитва да запази "достойнство" в нелепите ситуации, в които попада, докато крие от съседите, че помага на младото семейство - готви, глади и вари мляко.

6. Опасен чар
(режисьор Иван Андонов, сценарий Свобода Бъчварова)

Главният герой (Тодор Колев) в тази знакова комедия може би е първият pick up artist по нашите земи. Чаровният измамник, който винаги сменя имената си, свързани с птици ("Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!") прави турне из страната като обещава брак, рози и море от щастие на лековерни заможни дами. После внезапно изчезва от сцената заедно с парите на клетите невести. "Опасен чар" влиза в класацията заради уроците по перфектно организиране на важни кулинарни събития (какво друго е една сватба?). Подредбата на масата, която уточняват, докато преглъщат "халвичка", трябва да е "роднина, милиционер, роднина, милиционер", иначе... "лошо, Седларов, лошо."

5. Преброяване на дивите зайци
(режисьор Едуард Захариев, сценарий Георги Мишев)

Чиновникът-статистик Асенов (Ицхак Финци) пристига в забравено от Бога селце с нелепото поръчение "отгоре" да организира преброяване на дивите зайци в района. Задължително. Всички мъже от селото,  а също и младият помощник на чиновника (Филип Трифонов), виждат абсурда на задачата, но участват в театъра. Скоро странното преброяване приключва без нито един преброен заек, но с обилен пикник на полето. Лее се домашна ракия, бутилката се предава охотно нататък и прави пълно завъртане около компанията, докато на земята има подреден почти бароков натюрморт от зеленчуци, лук, мед, печени пилета, сланина, маслини, туршия... Нито едно описание не е толкова силно, колкото самата филмова картина, така че, потърсете Преброяването. Струва си не само заради бароковия пикник.

4.  Крадецът на праскови
(режисьор и сценарист Въло Радев)

Шепата зрели, току-що откраднати праскови в смачкана воена фуражка са най-силният символ във филма. Контрастът между плодовете и шаячната шапка събира в себе си цялата невъзможност на откраднатите целувки между пленителната Елисавета (наричана Лиза, Невена Коканова), съпруга на коменданта на Търново, и сръбският военнопленник Иво Обренович (Раде Маркович). Искрата на любовта им по време на война (I Световна) пламва именно в градината насред узрелите чувствени плодове. Снимките на изключителния филм на Въло Радев по едноименната повест на Емилиян Станев се проточили, прасковите започнали да окапват, затова филмовият екип ги привързвал с тел към клоните. Все пак, те също са главен герой в тази дълбоко докосваща драма. 

3. Изпити по никое време
(режисьор Иванка Гръбчева, сценарий братя Мормареви)

В сравнение с "Войната на таралежите" и "13-та годеница на принца", този е сред по-малко известните филми на великия тандем Иванка Гръбчева – братя Мормареви.  "Изпити по никое време" обаче не само също носи техния неповторим почерк, но и показва особено чаровен кулинарен миг от българското кино – голямото детско плюскане.

В първата част Славчо (Димитър Ганев) намира портмоне. Какво прави дете, когато внезапно се сдобие с пари? Започва да ги прахосва, също като всеки възрастен. Славчо черпи наред със сладолед, боза, торти. Две детски ръце, протегнати към дузина прясно наточени чаши боза – това наистина е култ. Разбира се, после по-големият брат обяснява на Славчо, че "намерено" не означава "мое" и децата тръгват да търсят собственика на портмонето.

2.  Момчето си отива
(режисьор Людмил Кирков, сценарий Георги Мишев)

Оказва се, че бозата може да бъде неясен обект на желанието и след крехка детска възраст, особено когато е поднесена от прелестната продавачка Тинка (Невена Коканова) във филма "Момчето си отива". Рядко една боза може да бъде така пълна с електрически заряд, нежна надежда и еротика, колкото поръчаната от Ран за шест стотинки в местната малка сладкарница. Невена Коканова в ролята на българската мисис Робинсън играе едновременно плътно и деликатно, а Ран остава най-известното превъплъщение на актьора Филип Трифонов (тук кулинарно познат ни и като участник в броенето на диви зайци). 

1. Вилна зона

(режисьор Едуард Захариев, сценарий Георги Мишев)

Ако в кулинарната порнография имаше истински хардкор, то началото на филма "Вилна зона" можеше да доведе до инфаркт всеки негов любител. Зрителят първо вижда красива пасторална картина с цветя, след което рязко се оказва насред море от кайма в едър план, която е брутално размесвана с отсечени жестове от истинска домакиня-домина. Добре наточен нож (тук наум чуваме неизбежно онова тревожно уип-уип-уип от Psycho на Хичкок) заема целия екран, но вместо да оъпе всичко в кръв, само ужасяващо остъргва остатъчната кайма от ръцете на домакинята. А тя започва да кълца лук. На едро. На ужасно едро. Защото, все пак, както казва Георги Русев в ролята на съседа: "Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам." А ако след този филм имате неустоимо желание за кюфтета, то хващайте или ножа да кълцате лук, или шапката право към кюфтетарията на "Ангел Кънчев."