Секс, хумус и rock'n'roll

Австралийският режисьор Тревор Греъм е "трагично влюбен в хумуса". Като малък често слушал историите на баща си, който през Втората световна война служил в Палестина и разказвал не само за чудесата на стария Йерусалим, но и за храната там. В ушите на малкия Тревор, свикнал с телешко печено, преварени моркови и грах, името на нахутената паста звучало тайнствено и привлекателно. Години по-късно срещнал митичния хумус и "на живо" в дома на първата му голямата любов - дъщеря на берлински евреи, емигрирали в Австралия. Така сърдечната линия в живота му се преплела с кулинарната. "Любовта, секса и хумуса вървят ръка за ръка", казва Греъм.

През 2012 г. той решава да тръгне по следите на любимата си храна и да направи обиколка от Австралия, през Близкия Изток до Ню Йорк. По пътя си среща библейски герои, писатели, звездни шефове, шейхове и политически активисти. За всички тях хумусът е не просто храна, а религия и същинска любов. Резултатът от този поход из историята, настоящето и бъдещето на нахута е изключително забавният филм Make hummus, not war.

Споменат още в Библията, считан за една от най-старите храни в света, хумусът е обявен за национално ястие не само в Израел, но и в Ливан и Палестина. Това става причина за така наречената хумусна война между трите страни, в която те съдебно оспорват права върху патента над рецептата. И, разбира се, върху правата на пазара - например експортът в Щатите нараства с всяка изминала година (макар от филма да разбираме, че най-добрият хумус в Ню Йорк се приготвя от мексиканци). Всяка една от трите нации има свой вариант за основа - израелците добавят повече тахан, палестинците наблягат на лимона, а ливанците гарнират с каквото им дойде наум. В Ливан режисьорът дори е посрещнат лично от министъра на туризма Фади Абуд, който с гордост го гощава с десетки видове гарниран хумус в прочутия ресторант "Султан Ибрахим".

В Израел режисьорът обикаля хумус баровете, които са се превърнали в изискан навик по всяко време на деня, включително за закуска. Според Греъм, вероятно след Втората световна война първите заселници в Израел се обръщат с толкова страст към типичната за Близкия Изток храна заради желанието да скъсат с миналото. Те загърбват традиционното им ястие гефилте фиш, както загърбват и спомените за лагерите. Регионалните храни се превръщат в силната им връзка с новата земя. Вероятно хумусът ще донесе мир в Близкия Изток, шегува се режисьорът. "Това е храна, която събира хората - човек споделя една чиния. Затова мисля, че най-добрата метафора за мира в Близкия Изток е чинията с хумус, около която могат да се обединят всички конфликтни страни." И наистина, преди години, по време на преговори между Сирия и Израел с посредничеството на САЩ в малкия град Шепърдстаун, пратениците на двете страни не успели да постигнат съгласие. Освен по една точка - колко ужасен е хумусът, сервиран им от домакините.