Златистата дузина

"Жените въобще не могат да готвят", твърди Гордън Рамзи, избухливият тиранин от "Кухнята на ада" и член на журито на американската версия на Master Chef. Самите жени, според някои анкети, също вярват, че мъжете са по-добрите готвачи, независимо дали у дома или на професионално ниво. Най-неуморното клише е, че жените готвят вяло и по задължение, а мъжете – с размах в смесването на съставки и подправки. Сред митовете също е и идеята, че мъжете в кухнята са корави генерали на бойно поле. Те атакуват рецептата, свъсили вежди и стиснали ножа като сабя, опръскана с кръвта на душмани-домати. За сметка на това, жените умеели по-добре да правят сладкиши, защото за сладките неща е нужна покорност към рецептата и внимателно изпипване на детайлите, женска ръка. Така ли е наистина? Определено не. Немалък брой жени в кухнята могат майсторски да сложат Гордън Рамзи в малкото си джобче. Както голям брой мъже умеят да се подчиняват на въздушните капризи на шоколадовото суфле или да ваят с часове ефирно завъртян около оста си крокембуш (croquembouche).

За пример, ето един филм, който само за минута и 30 секунди успява да разруши поне едно от клишетата. Сценарият е основна рецепта от книгата "Secrets and Recipes for the Home Baker". В главната роля - горещ готвач и дузина златисти донъти. А ако някой, мъж или жена, иска да изненада себе си или околните, като инсценира филма вкъщи, ето режисьорски указания:

500 г  брашно
60 г  захар
1 ч.л. сол 
40 г масло
2 жълтъка
125 мл мляко
125 мл гореща вода
1 кубче мая
Мазнина за пържене

Запретвате ръкави и избирате първо сухите съставки - брашното, захарта и солта. Те политат заедно към дъното на дълбока купа. Следват ги меките - маслото и жълтъците. Разбърквате добре. След това посвещавате цялото си внимание и любов на течностите. Към горещата вода се добавя внимателно млякото. Ако имате термометър за течности, това е неговият звезден миг и шанс да излезе от чекмеджето. Премервате температурата –  за да се активира добре маята, която после се прибавя, са необходими около 45 градуса. Ако нямате термометър, не е беда. Бабите ни, когато разтварят мая, се доверяват единствено на безпогрешния усет на малкия си пръст – течността не бива да е нито прекалено топла, нито прекалено студена. Както вече сте се досетили, следва да се прибави маята към сместа от мляко и вода и да се разтвори в нея. После прибавямте млечната смес към брашнената. Бъркате добре и месите меко тесто. Оставяте тестото да почине, да събере сили и да втаса за около 30 минути. Разточвате на кора с дебелина 1.5 см. Изрязвате кръгове с диаметър 10 см. В средата на всеки кръг изрязвате друг кръг с диаметър 3 см. Ако нямате формички за изрязване, една водна и една малка чаша са идеални помощници. Ето, донътите вече са оформени. Остава и те да съберат сили и втасат за още 20 минути (покрити с кухненска кърпа). Пържат се на 175 С около 2 минути в дълбок съд с повече мазнина до златисто-кафяво. Готовите златисти донъти могат да се наредят върху домакинска хартия, за да се лишат от излишната мазнина.
Ако обичате шоколад – можете да им добавите глазура. Ако ли пък, макар че е март, навън вали сняг и ви е коледно в душата – малко канела в тестото сгрява и дава очарователно уютен аромат.