Кухнята на социализма

"Соц гурме" на Албена Шкодрова е от онези проекти, за които ти се приисква да си ги направил ти. Кухнята по начало е оригинален и находчив ключ към разглеждането на всяка култура или исторически период. В конкретния случай ясната вещественост на чинията, състоянието на общественото хранене и битовото устройство на този така насъщен акт - храненето помагат да се огледат нещата ясно, да се разбутат пластовете носталгия и да сглоби общата картина на онези 45 години, които като че ли все повече се изплъзват. Книгата изгражда плътен и цялостен портрет на кухнята на комунизма, която е като оксиморона в заглавието "Соц гурме" - невъзможна смесица от грандомански намерения и пълна несъстоятелност.

Всекидневието се оглежда в чиниите, а в периода на Кухненския дебат, Студената война буквално влиза в тенджерите под налягане. Зает с амбициозни планове, режимът се отнася пренебрежително към кухнята, тя обаче винаги намира начини да отвоюва територията си. Най-малкото хроничната оскъдица принуждава хората да полагат извънредни грижи за изхранването си. (Знаменателната фраза "пуснали са" отваря галерия спомени от пазаруването, реденето по опашки, хитруването с цел снабдяване с основни хранителни продукти.)

Книгата на Албена Шкодрова черпи от два източника - свидетелските разкази на най-различни хора, на пряко ангажирани в хранителната индустрия и на "обикновени граждани". Това е частта, която всеки прочит ще дописва, разширява и допълва с лични спомени, анекдоти и легенди. Вторият източник са архивите и документите, а също и медиите от онова време (по отношение на тях книгата има приносен характер). Те се оказват не по-малък двигател на куриозни истории - като се започне от разминаването между официалните статистики и реалността и се стигне до наставленията на другаря Живков открито да се пиратстват "артикули на леката промишленост от братски и не само държави." Както се казва, действителността е най-големият романист.

Двата разказа - личният и документалният - се преплитат. Спомените коментират, обясняват и коригират официалните документи, представят обратната страна на големите планове. Албена Шкодрова веднъж е свършила сериозна работа, проучвайки архивите, а после ги е поднесла в четивен вид, съпоставяйки ги с реалната картина от времето, пресъздадена от разказите на участниците в събитията.

Наред с това книгата има "хитови глави", това са разделите, посветени на знаменитите ресторанти на времето, на възхода на шкембеджийниците, интригуващата история на "изконни класики" като шопската салата и снежанката - все отрочета на Балкантурист, родени през 70-те години на ХХ в.

"Соц гурме" проследява онова, което днес бихме нарекли джендър трансформацията, която комунизмът извършва. Жените са извадени от дома, "превъзпитани", превърнати в труженички, работнички и т.н. Внушава им се, че домашните занимания са непрестижни, второкласни дейности. Режимът недолюбва "застояването в кухнята" и посреща със снизходително недоверие всеки опит за по-софистицирано отношение към храната. Готвенето е провидяно като бреме, от което социализмът въпреки голямото си желание, така и не успява за отърве жената.

Струва си да прочетем внимателно страниците, посветени на усилията на жените да приготвят храна във време когато пазаруването е батален акт, липсват основни продукти, а информация за рецепти, техники и принципи на готвенето отсъства. Така както има един вид салам, бисквити и пр. почти през целия период има една-единствена "Книга на домакинята", играеща ролята на битов катехизис.

Френският поет и музикант Жорж Брасенс е автор на ярката метафора, че цветята губят аромата си, притиснати между страниците на домакинските книги. Но "Книгата за домакинята" на нашите майки и баби, личните им тетрадки с рецепти, с листчетата, пъхнати между страниците разказват друга история - тази на не задължително съзнателната, но пък жилава съпротива на жените да влязат в наложената им от властта роля. Желанието и усилието да готвиш вкусно не е точно дисидентски акт, но меката и упорита последователност на няколко поколения жени да си отстояват домашното пространство, да събират рецепти, да възпитават навици, обноски и култура на хранене у потомството - е важна за отбелязване. Наред с другите си достойнства "Соц гурме" си струва дори само заради този събуден акт на признателност към родителите ни.