Досадно ли е да отстояваш правата си?

Какво правите, ако сметката ви в ресторанта е 56.60 лв., вие подавате 60 лв., а сервитьорът остава далеч от мисълта да ви върне ресто? Това все още се случва, всички знаем. На мен ми се случи два пъти през последните десет дни. Традицията у нас повелява клиентите да оставят бакшиш, колкото те преценят - за добро или за лошо.

Какви са вариантите? Казваш на човека, който те обслужва: "Извинявайте, колко беше сметката?"
А той отговаря мъгляво: "58 лв." Тогава аз лично задължително се ядосвам и си поисквам рестото, а той почти на висок глас злобно изсъсква, че съм дзифт или нещо от този род, и ми хвърля жълтите стотинки - дори 20-30 отгоре.

Другият вариант е мълчаливо и леко обидено да ти върне дължимото. Но ти вече не си предразположен да му оставиш същата сума за бакшиш, колкото ако беше върнал дължимото своевременно. Защото бакшишът е, до голяма степен, израз на благодарност за едно хубаво изживяване. Във всички случаи става неприятно и за него, и за мен. Чувствам се дребнава.

По-лесно е да минеш отгоре и да се направиш на ларж. Обаче, съжалявам много, просто е задължително да знаят, че рестото се връща до стотинка. После имаш възможност да си щедър. Това е. Убедена съм, че е досадно да си отстояваш правата постоянно. Досаден си на другите, а и най-вече на себе си. Но ако всички го правехме от години, отдавна хората от обслужващия персонал щяха да са се научили, че колкото по-точно и почтено се държат, толкова по-големи шансове имат за добро възнаграждение. Да, излязъл си за удоволствие и никак не ти се разправя. И все пак, от клиентите зависи в голяма степен културата на обслужване. Може да е досадно, но е добре да се борим за правата си въпреки всички неудобства.