Ресторантите говорят: Jasmine

Разговор за успехите, предизвикателствата и бъдещето с Янис Зоис, съсобственик на Jasmine, победител в категория "Нова вълна - Гастробар" на конкурса "Ресторант на годината 2017 Бакхус Acqua Panna & S.Pellegrino"

Не е за вярване, че времето мина толкова бързо, но през март Jasmine стана на една година. Дълго време търсех подходящо място за една нова идея. Открих го накрая и след един по-дълъг ремонт тя се осъществи.

Идеята беше да предложим елегантно място за чаша вино след работа. Не смятаме да я променяме. Примамката ни са количеството вина на чаша: смея да твърдя, че в момента сме номер 1 в България в това отношение.

Макар че е само на една година, вече имам някои наблюдения върху хората, които идват в Jasmine. Преобладават жените. Те са над 25-годишни, съвременни, пътуващи, търсещи. Като цяло хората при нас са отворени към новото и експеримента и не се интересуват от стандартното, както казваме - те са извън кутията. Естествено има и такива, които искат и пържени картофи с настъргано сирене.

Това не е първото ми заведение, а и от доста време съм в България. Опитът ми показва, че регулацията и бюрокрацията пречат на новото, на креативността. Но най-големият ни проблем е персоналът. И той далеч не е само за нас. Няма хора, и това е пагубно за бранша и пазара. За мен една голяма пречка е, че не могат да се назначават хора извън ЕС. Срещал съм сърби, македонци, знаят и имат желание да работят, но не могат. Това мнение се споделя от много колеги. Да се притесняваш всеки ден дали този или онзи няма да ти "избяга", заминавайки за чужбина или започвайки работа в кол център, е кошмар, който може да доведе до колапс, защото няма реална конкуренция.

Въпреки това, парадоксално, България ме задържа за бизнес, защото предлага една сигурна и спокойна среда. Тя може да не ти помага, но и не ти пречи. Освен това нишата е голяма и има място за всеки.

Традиционно се смята, че българите са по-консервативни във вкуса си, но това не е точно така. Когато нещо е ново или е тенденция по света, искат да го има налице и в България.

За тази година мога да кажа, че розетата бяха най-продавани. А помня времето, когато се търсеха предимно червените. Освен това вече е абсолютен мит, че розето се пие само от жени. Все повече се поръчват пенливи с храната. Още - ако преди няколко години се търсеха вина от Нова Зеландия, Африка и САЩ, сега има категорично връщане към корените. Пият се не само български, но и регионални вина. Другата добра новина е, че все повече се търсят качествените.

Конкурсът "Ресторант на годината" е полезен. Всяко състезание е полезно. Ако спечелиш, това е знак, че си разбран и че не си сам. Но най-важен е ефектът върху персонала. Подобни неща го мотивират, а това е безценно.