Шишмански прелести

Светлана, работи в галерия

Работя близо до "Шишман" – любима ми е. На тази улица има всичко. Все едно, че съм в чужбина (смее се). Живо е. Тук може да се разхождаш, може да пазаруваш, може да си похапваш. Ако искаш полезна и здравословна храна – на ъгъла има; няколко метра по-нататък – хоп, неполезна. Може на крак и на бързо, в пресечката е ресторант с бели покривки, на кръстовището – закусвалня. Сутрин е едно, вечерта – друго. Не, аз не живея тук, но животът ми преминава тук.

Баба Траянка, 87 г., от село Студена, Пернишко

Я си стоя всекиу ден тука. Сутрин с маршрутката и вечер обратно. Бех готвачка у градскиу транспорт, та ми дадоха карта пожизнена. Е, на 87 годин сум. Нищо ме не боли. Идвам у града, продавам тиквички, магданозу, едни от село ми дават, друго ази си го гледам, от пазаро се нещо изкароваме. Тя лещата е от една женица от апартамента горе. Едни други ми дадоа подавка от черквата. Мене нищо не ме боли, я сум здрава, нищо ми не требе. Ааа, не ми розбираш, говорим бръже, що съм щърбава, не моем чужди зъби да търпим. А, на ти връзка девисил, то е билка дето девет сили дава.