ОТ БРОЯ: Angels' Kitchen и търсенето на първичния вкус на виното

Днес производството е мъничко - около 2-3 хиляди бутилки с пет-нат, алиготе и каберне фран, които обаче са намерили път към винените листи на ресторанти в Дания, а този факт говори сам за себе си. Вината могат да бъдат намерени и на единици места в България (например специализираните винени магазини Cellar 52 u Wine Generator в София и Vino Veritas във Велико Търново, магазин "Сезон" в София и др.), а ценителите, които са успели да ги опитат, вероятно са усетили, че в тях има нещо различно.

По пътя на чистото

Днес все повече потребители търсят натурални вина, наричани още такива с минимална технологична намеса - едни заради екологичния ефект, други в търсене на по-здравословен живот, трети, защото се интересуват от тенденциите. Всичко това са валидни аргументи и избите все по-активно предлагат щадящи органични или биодинамични етикети. Има обаче и други причини.

Водещите изби се завръщат към естествените методи за земеделие още през 90-те години. Химичните препарати и механизацията, масово използвани в предишните десетилетия, намаляват рисковете, дават сигурност, лесни и евтини решения, но също така изтощават почвите - те деградират, лозите страдат, биоразнообразието около тях намалява и в крайна сметка започва и видим спад в качеството на виното.
"Големите изби във Франция от много години отглеждат лозята си органично или биодинамично и ползват минимум намеса. Domaine de la Romanée-Conti например (бургундският производител, чиито бутилки са широко познати като най-скъпите в света - бел. ред.) са биодинамични и не добавят сулфити. Но не го тръбят, защото подбудата им не е маркетингова, а виното е много по-добро", казва Ерик, френската половина на проекта Angels' Kitchen.

Той знае това от първа ръка, защото над 15 години е обработвал с естествени методи лозята на някои от най-скъпите и престижни изби в родната си Бургундия. "Ако опитате - както аз съм правил, едно зърно биологично гледано грозде и след това едно зърно грозде, пръскано с пестициди, веднага ще изплюете второто. Вкусът е много ярко химичен и неприятен", разказва лозарят. Добавените сулфити по неговите думи също имат значителен ефект и опитните любители могат да усетят това: "Без тях виното показва много по-комплексен характер", категоричен е той.

Ерик е занаятчия, пътешественик, човек със свободен дух, силно свързан със земята, и това личи от първата среща с него - фермерската работа на открито е отпечатана на лицето и ръцете му. През 90-те прекарва няколко години във ферма в Андалусия, Испания, където се научава да обработва земята по стария, традиционен метод - с плуг, теглен от кон. "Когато се прибрах в Бургундия, реших да предложа на избите да обработвам така лозята им. Беше лудост, никой не вярваше, че ще се получи, но в един момент започнаха да ми се обаждат от най-известните изби в региона", разказва Ерик.

През годините той поддържа лозя в топ апелациите на Бургундия - Vosne-Romanée, Meursault, Puligny-Montrachet и др. Един от първите му клиенти е "кралицата на Бургундия" - Лалу Биз-Лероa, част от ръководството на гореспоменатата легендарна изба Domaine de la Romanée-Conti, а впоследствие и собственичка на Domaine Leroy. Инвеститори в неговото село - Маранж (Maranges), пък му поверяват не само лозята, но и производството си. Там той прави вино пет години, което изнасят и в Дания. "За това време научих много, срещнах страхотни хора, невероятен опит беше", казва Ерик. В следващите години той работи и пътува между Бургундия и Бордо, прекарва време в Майорка, в Дания, а накрая и в България. В София през общи познати се среща с Десислав Вълканов - университетски преподавател и автор на книги по политическа философия и история на идеите.

"Философията е абстрактно занимание, затова винаги съм търсел баланс с друга дейност или бизнес. Така че когато Ерик започна да говори все по-често, че иска да прави вино в България, да го изнася за Дания, идеята ми прозвуча вълнуващо. Един ден дойде и каза: имам проект, намерил съм къща, която е подходяща. Ще участваш ли? В детството ми дядовците ми правеха вино и съм запомнил целия процес като празник. Сега имах възможност да правя нещо подобно - казах "да". Така регистрират компания и купуват голямата стара къща във великотърновското село Пчелище ("на цена колкото велосипед в Копенхаген", шегува се Ерик), в която някога се е правило вино и има подходящи помещения. Запознават се и с местните производители от изба "Ялово", енолога Димитър Димов и предприемача Антон Танев, и бързо намират формула за партньорство.