Това е друга бира

"Ако някой предложи на дама малинова бира, значи е прелъстител. Ако мисли, че това е женско питие, значи е сексист", казва най-големият бирен писател, покойният вече англичанин Майкъл Джексън.

Дали плодовите бири могат да накарат една жена да заобича вас е въпрос, чийто отговор сигурно предстои да научите. Сигурно е обаче, че те ще я накарат да заобича бира, ако досега е имала отрицателно отношение към нея.

Първото нещо, което впечатлява в тези бири, е почти пълната липса на газировка. Това е само едно от качествата им, които учудват. Те отлежават в бъчви, които са били използвани за фино, порто, бордо и дори коняк. На тези бъчви и най-вече на съчетанието на костилките на вишната с дъба или кестена, от който са направени, се дължи отчасти и сухият финал с бадемови нотки и почти недоловимият танин.

"Ангелите", както казват в брюкселската пивоварна Cantillon, взимат своя дял от изпаренията между дъгите на бъчвите. Затова и отделеният при ферментацията въглероден двуокис не остава при бутилирането. Повдигайки чашата Kriek към залязващото слънце, все едно гледате през тъмен рубин. Има вероятност след първата година цветът да се обърне към тъмна керемида, тъй като макар и запушена, бутилката все пак е дом на вторичната ферментация. Затова под гредите на избата Cantillon ни посреща надписът "времето уважава само това, което се прави с негово участие".

Ароматът е на прясно набрана вишна, вкусът е едновременно леко горчив и нежно кисело-сладък с почти незабележима стипчивост, а горчивият костилков послевкус е само загатнат. Единственото, за което може да се сетим, е изразът "това е друга бира". Буквално.

Ако сте склонни да махнете с ръка на твърденията на Майкъл Джексън, пробвайте с чилибира в малката виенска микропивоварна 7 Stern на едноименната улица. Или пък я заведете до Черна Хора, където в светлия лагер Pater ще усети сушени боровинки, накиснати след това в алкохол. Боровинковият вкус, синкавият нюанс и поетичното име Blue Moon са напълно достатъчни за посвещаването й.

Но за най-сигурен ефект - заведете я в Белгия.

Вишните от околностите на Брюксел дават на тези наистина необикновени бири името Kriek.

Истината за тях е на няколко минути пеш от Южната гара в Брюксел - Cantillon, освен автентична пивоварна, и музей. Тук се намират истинските бири Kriek. Те, заедно с тази на още един малък производител (Boon) единствени притежават европейското контролирано наименование.

При Cantillon алкохолът варира от 5 до 6,5%, след ферментация в бурето бирата се запушва в бутилки от шампанско, но върху корковите тапи за по-сигурно се слага и капачка, малко по-широка от обикновените бирени. Така бирата може да остарява с години. Ако държите на пресния свеж плодов аромат, една година е идеалното време, но ако искате плодовият вкус да отстъпи на "зърненото вино", оставете я 4-5 години с чиста съвест.

Сред традиционните стари ламбици с контролирано наименование на Cantillon има и възхитителен пример с кайсии от Прованс "Fou'foune" - уникат сред плодовите бири. Останалите Kriek, в това число и някои, продавани в България, нямат право на контролираното наименование. Причината е, че в повечето случаи целите вишни са заменени с концентрат или сок, дори на етикета да пише, че са използвани пресни плодове, а основата не е спонтанно ферментирала.

Бъдете скептични за участието на ягодите. Познати мои пивовари от областта Гом твърдят, че ароматните съединения при ягодите са толкова нетрайни, че не оставят следа след себе си при натуралните процеси. Затова и Белгия, страна на ягодите, няма традиционни ягодови бири.

Друга белгийска бяла бира с плодови нотки е Pink Killer на Silly. Тя разчита на хумора на клиентите си - етикетът и капачката допълват името с оглозган розов кокал, въпреки че ароматът на розов грейпфрут не е нито от добавен плод, нито от сок.

Heineken, основният конкурент на световния бирен гигант AB-InBev, залага на същата стратегия със своите плодови бири, бяла - WieckseWitte "розе" и абатска - AffligemFruitsRouges. Те също са с финал на малини и леки подправки. За съжаление и в двата случая резултатът отива чак до усещане за химичен овкусител на дъвка. Друг продукт на същата пивоварна група е DesperadosRed се ??? е прицелила към клабърите - затова и бутилката е сериграфирана, реагира в тъмното на ултравиолетови лъчи, отваря се с пръстенче, има и второ такова на гърлото за по-лесно носене. И трите може да се дегустират в CultureBiere - биреният рай, открит от Heineken по средата на Шан-з-Елизе, точно срещу Вирджин Мегастор. Колкото до DesperadosRed - към традиционните аромати на текила и кашаса е добавена гуарана, откъдето идва и цветът. Но тъй като основата е безличен пилз, не очаквайте нещо повече от обикновена газирана напитка с екзотичен аромат.

Историята на плодовите бири прави интересни завои и в Германия, където строгите пивоварни традиции, заковани от онзи прочут Закон за чистотата на бирата от 1516, не допуска други съставки освен ечемичен малц, хмел и вода. Достатъчно е само да споменем радлера и берлинската бяла бира.

След края на Първата световна война едно от любимите нескъпи занимания на баварците е колоезденето. Франц Кюглер, собственик на бирена градина на двайсетина километра от Мюнхен, дори прокарва нещо като велоалея до кръчмата си и в една прекрасна събота на1922 г. се озовава пред хиляди жадни велосипедисти, които искат бира!

За негов срам той се оказва без достатъчно запаси. Начинът, по който решава проблема, по-късно доказва своята гениалност: като използва залежалата плодова лимонада от мазето, Кюглер разрежда с нея бирата в съотношение 50/50. Представя сместа като специална напитка, за да могат колоездачите безаварийно да се приберат по домовете си.

Крайните варианти на Alsterwasser са със специален дизайн, съответстващ на таргета. В логото котвата завършва със сърце, а към името е добавено грях (в розовия вариант) или аларма (в светло синия). И двата са с добавени афродизиаци, за които дори и уикипедия си мълчи, но по мнение на консуматори нито вкусът, нито ефектът си заслужават цената от евро и половина от денонощните магазини в горещите квартали на Хамбург.

Има още една пътека, по която плодовата бира е набрала популярност в Германия – с историята на Берлинската бяла.

И SchultheissBerlinerWeisse, и BerlinerKindlWeisse са с около 3 градуса алкохол, а за смесването им с плодов сироп са виновни... французите. Наполеоновите пълководци, свикнали с кир, коктейла от шампанско със сироп от нар, нарекли берлинската бяла бира северно шампанско. Бирите им били сервирани със сироп от малини, касис или асперула (лазаркиня). Век и половина по-късно тези миксове вече се продават бутилирани.

Новите кръстоски са най-често с енергийни напитки. За Veltins класическите вече аромати на ябълка и лимон, както и миксовете с кола (известни и като дизел или нафта) не са достатъчни. Към тях отскоро са добавени версиите с екзотичния плод куруба, енергийна напитка с кофеин и гуарана, и... капучино.

Krombacher не остават назад - след червения портокал, в гамата на миксовете се появиха и патая (драгонфрукт) и банан, за който основата този път е бяла бира. Някои от тези миксове (Cab) отскоро се внасят и тук и може да бъдат опитани. Друга бира, също внасяна в България е Schoefferhofer. Там съчетават бялата си бира с грейпфрут, а от началото на годината - и с кактус и смокиня. В повечето случаи бирите се рекламират като новият избор на младите дами в клубна среда.

Плодовите бири на българския пазар