Чао, чай!

Преди 30 години "Ню Йорк таймс" съобщава за една любопитна тенденция, която тревожи мнозина от по-старото поколение англичани: един железен английски обичай, пиенето на чай, започва да чезне, защото младите нямат време, или просто интерес към него. "Ние сме едно побеляващо малцинство, тези, които пием чай", казва Дерек Купър за вестника, един от известните журналисти за храна и пиене от 60-те.

Между средата на 70-те и 80-те консумацията на чай в страната е паднала с 20%, пише "Вашингтон поуст". В същото време интересът към кафето се увеличава със застрашителни темпове, които водят до факта, че през 1986 година продажбите на кафе задминават тези на чай. За първи път в историята.

Anarchy in the UK

А от днешна гледна точка тази тенденция е била в самия си зародиш. По данни на Министерството на околната среда, храните и селските райони, много малко неща в хранителните навици на англичаните са се променили така драстично, както изместването на чая от кафето.
Цифрите са красноречиви и показват, че 68-те грама седмично през 1974 г. през 2014 г. са се свили до 25. В същото време пиенето на кафе се е увеличило с три пъти.
"Прогнозите ни се базират на различни източници, включително и интервюта с различни играчи в индустрията, и никой от тях не очаква чаят да си върне позициите", казва представител на анализатор в Euromonitor.

Има много причини за този тъжен феномен за една от най-великите чаепиещи култури, и все пак най-простата е, че пиенето на чай, по начина, по който се е правело с векове, вече се смята за ... тъпо. Казано по друг начин, проблемът е чисто имиджов, и младите никак не са вдъхновени от идеята да пият следобеден чай.

Още преди 30 години, споменатата статия в "Ню Йорк Таймс" обяснява, че това се дължи на различното темпо на живот. Малцина са тези, които ще прекъснат работата си, за да се отдадат на краткото съзерцание върху чаша чай – цивилизацията и ритуалът от 19 век, за чийто автор се смята Ана, херцогиня на Бедфорд, която решила, че чаят с бисквитки е най-добрият антидот срещу следобедната отпадналост. Но днес това се възприема като част от "стара Англия", като старомоден стереотип.

Още нещо: за разлика от Франция или Италия, в Англия няма никаква история на снобизъм по отношение на кафето. Тъкмо обратното. Англичаните пият предимно нес кафе, което е белег на аматьорщина. И тук се отваря едно огромно пространство за новите и различни начини на пиене на кафе, включително и за рекордния брой нови кафенета, които все повече се превръщат в част от модерната английска култура. В същото време расте и популярността на новите начини на пиене на чай, които нямат нищо общо с традиционния черен - зеленият, билковият, различните инфузии.

Към имиджовите причини може да се добавят чисто практичните. Чаят не може да се сравнява с енергията и съживяването, което осигурява кофеинът в кафето. С това се обяснява и успехът на енергийните напитки. Да прибавим и анатемосването на захарта през последните десетилетия, а традиционният чай върви с традиционни сладкиши.
Но и самите англичани са се погрижили добре за този печален резултат. Той започва по време на управлението на Маргарет Тачър. На хората било втълпявано, че чаената пауза е губене на ценно работно време, и води до падане на ефективността. Профсъюзите се намесили в полза на запазването й – само че по всичко личи, че накрая са изгубили тази битка.

Интересно е да се види как чужденци, в случая американци, възприемали чаепитието на англичаните. В началото на годината NPR припомни как през лятото на 1976 г. Джордж Лукас снима първите "Междузвездни войни" в английските EMI-Elstree студиа. И докато се възхищавал на професионалните умения на английския екип, не спирал да се удивява от работните им навици. Работата започвала в 8.30, спирала за едночасов обяд, както и още два пъти – в 11 и 4 за чаена пауза, и приключвала в 5.30, когато екипът дружно се отправял към пъба. Това било неизменно, работата спирала дори по средата на снимане на сцена.

И има някаква ирония в това как днес англичаните живеят с темпото, и с пиенето на кафе на американците. Още по-голяма ирония има във факта, че в същото време, от другата страна на океана консумацията на черен чай в САЩ само през миналата година се е увеличила с пет процента, които продължават да растат.
Изводът: всичко е относително. Дори сексапилът на черния чай.