Губи ли Италия апетита си за паста?
В манифеста си за футуристично готварство бащата на движението Филипо Маринети предлага консумацията на спагети в Италия да се забрани, понеже водела до отпадналост, песимизъм и генерална загуба на жизнен тонус. Според "Уол Стрийт Джърнъл" консумацията на паста в Италия е спаднала от 40 кг. на 31 кг. на година за семейство в последните десет години.
Причините за спада вероятно са напълно прозаични и се обясняват със смяна на работните практики и тоталното нахлуване на различни национални кухни (особено азиатска) - това са факторите, които понижават апетита на италианската нация за паста.
Страхът от пълнеене също си казва думата. Според проучване на Нилсен процентът на жените между 26 и 30 години, които вярват, че от паста се пълнее, се е увеличил с 26 процента от 2008 г. насам. При мъжете на същата възраст процентът се е вдигнал с 16%. Излиза, че все по-малко млади италианци вярват на националната си икона София Лорен, която казваше, че по отношение на фигурата си дължи всичко на пастата.
В книгата си Delizia Джон Дики отбелязва, че четиристепеното меню, възприето като изконно италианско и включващо - antipasto, primo piatto (паста или ориз), secondo piatto (месо или риба) и dolce възниква и се налага през 30-те. Днес, освен на празници, даже италианците не си позволяват да се тъпчат с по четири блюда два пъти дневно.
А и това, че в последните години ядат по-малко паста не намалява стойността й за националния характер. Във всичките си форми пастата си остава националното ястие на италианеца с дълбоки исторически корени, стигащи чак до етруските. Пастата свързва италианците с миналото им и с чувството им за идентичност. Пък и при всички фактори като вътрешна миграция, външни културни, в това число и кулинарни влияния и модни трендове към кулинарна хомогенизация, много италианци пазят силната си локална лоялност - campanilismo, която се отразява и в хранителните им предпочитания. Всеки, който е виждал как пиемонтийците със страст обсъждат идеалния пълнеж за аньолоти, ще се съгласи, че те наистина "говорят и ядат на диалект".