Места

Португалия на хапки

Мартина Ганчева 11 януари 2018, 12:56

Разгледайте още снимки тук.

Страната, на която някога е принадлежал половината Нов свят. Държавата на Портото и Джинджата (ginja - вишновка). Рекордьорът за най-голям омлет. Мястото, където лозята се редуват с бадемови градини, прасетата за прошуто се угояват само с лешников корк, а оризът и козето сирене се ядат в промишлени количества. Добре дошли в Португалия - кулинарната перла на Европа.
Когато британците мислят за храната в южната страна, обикновено я свързват с пиле със сос пири-пири, приготвен с изключително ароматната люта чушка bird eye. Но кухнята на Португалия е много повече от това. Да надникнем в чинията на гостоприемните хора от Пиринейския полуостров.

Негласно правило в Португалия е, че риба в понеделник не се яде.
Обяснението е простичко. Рибарите рядко излизат за улов през почивните дни. И никога няма да дръзнат да ви продадат отлежала стока. Продават октопода към 5 сутринта, а рибата треска консервират като ескимосите - в сол. И имат поне 365 рецепти за готвене на така нареченото бакаляо. Една от тях – за рибена супа (Peixaria do rossio) – можете да опитате в почти всяко местно заведение за сумата от 5 евро.
А какво се случва със зеленчуците? Отиват в супата. Защото тук тя е на особена почит. Зеленчуковата гарнитура в заведенията се изразява в дискретно поставени на ръба на чинията печени картофи върху плато от намляно броколи. Иначе португалците най-много обичат салата с домати, маруля и лук.
Колкото по-скромно е заведението, толкова по-вкусна е храната. Задължително правило за ресторантите е да поставят менютата с цените отпред. Лесно ще си направите сметка. Но където и да изберете да похапнете, уверявам ви, няма да ви струва повече от 10-20 евро на човек.
Докато вървите по лъкатушещите улички, често ще ви лъха миризма на чесън и домати.
Докато опитвате от местните гозби, ще усещате плътния португалски зехтин. Той се произвежда само от един ситен сорт маслини. Но не черни, а зелени. Като стана дума за зеления цвят, вино Verde (реалният му цвят е бял) също е запазена марка на Португалия.

Не случайно страната е в топ 3 по вина. От тях глава не боли. А на етикетите винаги има карта с региона, от който е напитката. Лисабон се слави със своите Розета и Мускатели. Най-силните и гъстите вина идват от юга и по-точно от Алентежу - тяхната райска градина.
Обратно в португалската столица ви препоръчвам да посетите "Chafariz do vinho" - най-старата винарна на Rua de Mae d`Agua, близо до Природо-научния музей.
Задължително минете и по улица "Calcada do Carmo" и влезте в Царството на сардината - Mundo Fantastico da Sardinha Portuguesa. Кутийките с португалския деликатес са персонализирани с рождената ви дата, а цената им е 7 евро. И не забравяйте - сезонът на сардините е месец юни.

Най-добрият ресторант за морска храна в града е от 1947 година - La casa del Marisco RIBADOURO. Намира се на известната "Avenida da Liberdade" - някои я наричат португалската Шанз-Елизе, защото е осеяна с бутици на световно известни марки.
Не са за изпускане и така наречените Докове - заведенията и ресторантите на брега на Океана в Лисабон, където майстори-готвачи сервират местна храна. Тук ресторанти имат Джон Малкович и Катрин Деньов, а наблизо е пазарът "Time Out".
Само на около 200 метра от известния Площад "Комерсио", той е събрал под един покрив поне 40 вкуса на Лисабон. Подобно интересно място е и LX Factory - с площ от 23 000 кв. м., бившата фабрика за тъкани днес е креативен остров, населен с кулинари и хора на изкуството.
Цяло изкуство са и сладките изкушения, които предлага Португалия. За тях няма сезон, месец, час. Можете да ги опитате в сладкарниците (pastelarias) и пекарните (padarias).
Най-старата сладкарница в Лисабон датира от далечната 1829 година - "Confeitaria Nacional" на "Praca de Figueira" 18 B. Работи всеки ден. Тук за първи път е приготвен така нареченият кралски сладкиш Bolo Rei - сладък хляб с ядки и захаросани плодове, който се яде най-вече по Коледа и на 6-и януари - Денят на краля. Някога именно това заведение доставяло вкусотии на кралската фамилия и е печелило не един и два метала на изложения в Париж и Виена. И до днес рецептите на мaйстор-сладкарите му се пазят в дълбока тайна.
В мистерия е обвита и рецептата на "Pastéis de nata" - лакомството на португалските монаси. Пастейшите са малки многолистни кошнички с пълнеж от сладък крем. Легендите разказват, че сладкишчетата са създадени от монасите католици от Mosteiro dos Jerónimos (манастира Джеронимос) в квартал Belém.

През Средновековието манастирите произвеждали големи количества яйца, чийто белтъци използвали основно за колосване на дрехи. Трябвало да намерят приложение на оставащите жълтъци. И до днес в Лисабон туристите, а и местните се вият на опашки за популярния десерт с големината на кестен. За да запазят тайната на пастейшите, монасите патентоват рецептата и я застраховат за 5 милиона евро в Световната банка. По-късно сключват договор със сладкарницата – Antiga Confeiteira de Belém за производството им. През 1994 г. изследователи от Лабораторията на Университета по Гастрономия в Милано, Италия изготвят доклад, в който заключват, че оригиналната рецепта, освен очевидните мляко, яйца, захар и ванилия, вероятно включва и картофено пюре. Направени са тестове с гурме експерти, но докато се чакали потвържденията на резултатите, проучването било внезапно спряно и никога не било подновено.
Лично аз смятам, че най-добрите Pastel de Nata, както още ги наричат, се сервират в Сладкарница Orion от 1945 година на "Calcada do Combro" 1. Тук можете да опитате и други, характерни за Португалия десерти - например Palmier coberto (хрупкава бисквитка от бутер тесто), обвита в карамел или Broa de mel (тестяно крътче с канела и ядки).
Ако искате някой да ви води в тези кулинарни изкушения, запишете се на някой от туровете, които се педлагат. Обиколка на най-старите кафенета и дегустация на вишновка за 58 евро - трябва да се съберете между 2 и 15 души и да си отделите 4 часа. Посещение на пазари и готвене с местни готвачи за 68 евро - групата трябва да е между 4 и 15 души, а приключението продължава около 6 часа.

Разгледайте още снимки тук.

*Мартина Ганчева е наш гост-автор и журналист от Bulgaria ON AIR.
Подобни теми
Последни истории
Независимият дух на малца Само уиски, само независими дестилерии, редки бутилки и майсторство без компромис – Whisky Show Sofia 2025 превърна занаятчийството в мярка за стойност. Петра Димитрова
 
Най-четени истории
 
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK