Кехлибарената Прага

Кой не знае Златна Прага, кой не е чувал за нея. Столицата на Чешката република с разкошното си историческо наследство вече е позната и любима дестинация за много българи. За това и този разказ няма да бъде за забележителностите, музеите и замъците, а за една друга чешка скъпоценност – бирата. 

Тъмна, светла, пшенична, червена, смесена, от големите пивоварни компании или от малки местни микропивовари... Най-важното е да бъде прясна, непастьоризирана, винаги наливна и поне с три пръста пяна. Бирата в Прага е на всяка крачка – независимо дали ще изберете някоя от безбройните традиционни кръчми, модерен бар или клуб или по-изискан ресторант, навсякъде ще намерите поне няколко вида прясна бира на цена, често по-ниска от тази на кафето или минералната вода. И тъй като заведенията са на всяка крачка, със сигурност няма да останете жадни по стръмния път към Храдчани или докато чакате прословутия Астрономически часовник да удари кръгъл час и да изнесе вековното си представление.

Мислите си, че сте компетентен бираджия? Вероятно сте. Но е по-вероятно всеки чех да ви сложи в малкия си джоб. Нищо лично, просто култура. А тя започва в далечния X век, когато пивото е пренесено в Прага от родния му Мюнхен и оттогава досега е неизменна част от пражкото общество. Толкова важна, че през 1348 г. крал Карл освобождава от данъци пивоварите за 12 години само и само да инвестират в новоизграждащия се район на Прага, отвъд Карловия мост. Резултатът - за няколко години в Прага броят на пивоварните достигнал 140 – повече, отколкото са днес в цялата страна. Може би съвременните европейски политици трябва да се поучат от това премъдро решение на краля реформатор. 

В онези времена бирата е била само тъмна. И днес чехите консумират много тъмна бира целогодишно и нямат стереотипа, от който страдаме в България, че тя е предимно зимна напитка. Революцията на светлото пиво настъпва едва през 1841 г., когато австрийският пивовар Антон Дреер открива нов метод за ферментация на бирата. Само година по-късно е основана пилзенската пивоварна -  първото голямо предприятие, създадено чрез обединяване на малки производители. Резултатът е една от най-добрите бири в света - Pilsner Urquell. 

Откъде да започнем 

Независимо дали в туристическия исторически център, в бляскавия еврейски квартал, в работническия квартал "Жижков" или другаде, в Прага няма да попаднете на лоша кръчма или лоша бира. В Чехия заведенията обикновено са брандирани и предлагат една марка. Лидер сякаш е всемогъщият Pilsner Urquell, но брандът има много сериозна конкуренция в лицето на Budweiser Budvar, Staropramen, Gambrinus Pilsner, Bernard, Velkopopovicky Kozel, Starobrno и т.н., чиято бира класираме безусловно от изключително добра нагоре. 

Един бранд не значи ограничен  избор – големите пивовари произвеждат не само класическия светъл пилзенер в няколко разновидности – от ултралек до по-тежък, но и няколко вида тъмни, пшенични и червени бири, които щедро се леят в заведенията. На места се предлага и смес от тъмна и светла бира - ржезане пиво, но ако трябва да сме искрени, то с нищо не превъзхожда двете поотделно.

Гледайте местните и правете като тях: чехите не са фенове на пиенето на бира у дома, те предпочитат  на сладка приказка с приятели в кръчмата да пресушат 3-4 халби, да преборят половинкилограмова порция свински джолан и за финал да затвърдят удоволствието от живота с още 3-4 халби. Може би и порция кнедли. 

Чехите твърдят, че пивото се пие на три големи глътки, с които халбата трябва да се пресуши. Макар да звучи непосилно за мнозина, там това не е трудно, защото пилзенер пивото е изключително ароматно, пивко и много меко. Прави се от мека вода с ниско съдържание на минерални вещества, хмел от сорта Saaz, моравски малцов ечемик и чешки лагерни дрожди. Останалото са вълшебните тайни добавки, подправки и билки, които всеки пивовар слага в производството си, за да направи пивото уникално.

Микропивоварите

И макар че всяка една от масовите марки си струва, истинското съкровище на бирена Прага са микропивоварите с прилежащите им кръчми. Освен от различната и неповторимо вкусна бира изживяването се допълва и от атракцията на големите медни казани, в които се вари бирата, разположени вътре в самите заведения. 
Микропивовари в Чехия има от Средновековието, но те са били почти унищожени в годините на комунизма, когато частното предприемачество не се е толерирало. В последните десетилетия обаче те възкръсват и в момента само в Прага са десетина.

Задължителни спирки са Klastern1 pivovar Strahov в Страховския манастир, Novomestsky pivovar до Вацлавския площад с атрактивния си старовремски вид и Pivovarsky dum с огромния си асортимент от нефилтрирани и дори екзотични бири. Не пропускайте и U Kаlicha - любимо място на Ярослав Хашек, както и U Medv1dku – пивоварната претендира, че е наследник на такава от XV век. На слизане от замъка в Храдчани се оглеждайте и за Valasska pivnice, която предлага свежи нефилтрирани бири. 

На особена почит се радва историческата бирария U Fleku с над 500-годишна история. В огромния ресторант сервират автентична тъмна бира, с която посрещат всеки клиент, заедно с шот от високоалкохолното чешко билково питие бехеровка. На въпроса "какво е това?", сервитьорите отговарят "чешко лекарство". Как да откаже човек... 

Микропивоварните не са запазена марка на Прага. На практика почти всяко селище в Чехия си има по една. Струва си да посетите и тези в Пилзен, Чешке Будейовице или в Бърно - Pegas в Бърно е първата възродена частна микропивоварна в Чехия след рухването на социализма, а Cerna Hora пак там е може би една от най-впечатляващите чешки бири. 

И перфектната храна

Но която и от десетките популярни пражки кръчми да изберете, дори такава, която не вари собствена бира, кулинарното удоволствие от качественото пиво и вкусната храна е гарантирано. Чехия не е най-добрата страна за вегетарианците, но е рай за феновете на месото - традиционната чешка кухня изобилства от месни ястия. Всъщност храната в Прага е много подобна на тази в Австрия и Германия. Повечето ястия включват пържено или печено говеждо, свинско и понякога риба или дивеч – например заешко. Най-често месото се сервира с кнедли, картофи, кисело зеле или сос от червени боровинки. На особена почит е свинският джолан. От Унгария пък е заимстван гулашът - месо със сос от хлебни кнедли. 

Зеленчуците са оскъдни и обикновено се предлагат задушени като гарнитура. Все пак шопска салата има във всяко меню, и то точно с това име. Каквото и да поръчате обаче, в крайна сметка ще установите, че храната си пасва идеално с чешката бира. Те просто са създадени една за друга. 

Бирена нумерология

Интересна особеност на чешката бира е специфичният градус – най-често 10, 11, 12 или 13. Мнозина се подвеждат (и стряскат), че това е алкохолното съдържание на бирата. Този градус обаче показва екстрактното съдържание от пивната мъст, а алкохолният процент е приблизително четвърт от него. Типичните пилзенски "десетки" са леки (около 3% алкохол) и често заместват водата в менюто на чехите. Най-разпрост-ранени са "единайските" и "дванайските" (3.5 до 4%) - чехите ги наричат lezak. "Тринайските" са премиум бири с до 5% алкохолно съдържание. Тази номерация важи и за тъмното пиво. Има и почти безалкохолни бири -"шестици", както и такива с градус 18 (около 6.5%), но за разлика от французи и белгийци чехите не са почитатели на високоалкохолните бири. За сметка на това консумират лекия пилзенер в огромни количества – те са номер едно по консумация на бира на глава от населението в света с около 170 литра на човек годишно.