Bacchanalia

По Коледа хората от вечни времена правят едно и също – пазаруват и ядат. Не просто пазаруват и ядат, а го правят настървено, опиянено и шумно. С оргистична невъздържаност те търсят, подбират, причакват, втурват се да пресрещнат, грабват, носят, скриват, мислят с нежност, вадят да се любуват. Броят дните, планират сюблимния момент, представят си го и го преживяват десетки пъти преди той да се случи. После, в навечерието, те се втурват зачервени да се подготвят, суетливо, със сладката нервност на очакването, за да се нахвърлят най-накрая, да се гмурнат, да докоснат, да хванат в ръце, да поглъщат, да ближат, гълтат, мажат... Изобщо, извършват десетки крайно изтощителни и непосилни иначе телесни дейности, точно както замаян от любов човек се държи преди и около първите срещи с обекта на своето обожание.

Това е времето, когато терминът food porn, порнография на храната, изплува на повърхността. Когато проявите, означени с него, започват да ни заобикалят от всички страни.

По Коледа, като по заговор, хората и зад и пред щандовете, зад и пред всякакви места, на които се обменя храна, започват да работят за едно – колкото може по-привлекателна, изкусителна, неустоима храна. Близки планове, които подкосяват краката. Ключови миризми, които отприщват чувства. Добре подбрани думи, от които потичат лиги. Рецепти текат като потоп, храна се струпва на импровизирани улични планини, стимулира се фантазирането на сияйни, искрящи, огъващи се от разнообразие и изобилие празнични маси. Любовта започва да се измерва в храна и храната започва да се привижда като заместител на любовта.

Тази превъплътена, сезонна любов някои крият като интимна удома. Канят най-близки приятели, за да им покажат неща, които не биха никому другиму. Други невъзмутимо са готови да я изпитат и демонстрират и на обществени места. Най-оргистичните от тях? Коледните пазари! От първообраза им в Германия до най-новите им подобия – сред които откритият за първи път тази година в София – това са места за най-откровени бакханалии.

Разкошни са, ще съжалявате, ако не ги опитате. Репликата е произволна и подслушана най-воайорски сред много подобни в началните двадесет и четири часа на Weihnachtsmarkt - първия немски Коледен базар, открит тази зима у нас, в градинката между Софийския университет и Народното събрание. Докато буквите в този текст се наместват, там се леят реки от масло, водопади от пудра захар и мелодии в балкано-баварски синхрон. Мирис, вкус и аромат работят в заговор с високата цел да възбудят апетита на човек и да увеличат желанията му пропорционално на новопоявяващите се сочни локации в града, които предлагат празнично настроение и обилни порции гастро-порнография.

Всъщност, озадачаващо е, но терминът порнография на храната не възниква на коледните пазари. Food porn добива гражданственост миналия век, през 1979-a, а неговият създател Ролан Барт го употребява за първи път 22 години по-рано – по повод съдържанието на рубриката "храна" в женското списание Elle.

Обект на това саркастично определение стават съвършените снимки на ястия, които домакините гледат лакомо, но никога не приготвят - поради финансови или други съображения. Обектите на тези кадри според "Митологии" са едновременно "близки и недостъпни – консумацията им може да бъде изпълнена перфектно само чрез гледане".

По една или друга причина англоговорещият свят предпочита употребата на "food porn" вместо "gastro-porn", но се подразбира, че "порно-храна" и "гастро-порнография" описват едно и също нещо. Разпознаваме го веднага, щом го видим, "подобно на секс-порното", пише за него Фредерик Кауфман, редактор на списание Harper's. Food porn е онзи подход към храната, с който я правим да изглежда изкусителна, неустоима, тайнствена и разкриваща се по нов начин. Който ни кара да се вглеждаме в кристалите на захарта, всеки от които свети като снежинка на слънцето, в нежната пенеста текстура на крема, в петролената дъга на кафено-млечното балонче или в сочната, дълбока червенина на лъскав, зрял червен горски плод – храната вече не се гледа отгоре, както човек би я видял в чинията си, а получава романтични ракурси – каквато човек би я видял след една цигара марихуана, с лупа в ръка, например.

Отнема малко време, преди сполучливото определение да хване корен, но после е въпрос на време то да обхване широките пространства, където може да бъде разпознато днес . През 1977 г Александър Кокбърн в текст на The New York Review of Books търси gastro-porn в американските книжарници – след като заклеймява скъпотията на кулинарните книги, той открива "любопитни паралели между описанието на сексуалните техники и рецептите за приготвяне на храна". Излиза, че с бавни и отмерени движения винаги се стремим да постигнем резултати от типа на "адско изкушение" и/или "божествена наслада".

В края на седемдесетте години в света бухват все по-цивилизовани мисли и порно-храните стават особено популярни във връзка с подхода на Майкъл Джейкъбсън, съосновател на американския "Научен център в интерес на обществото". Той поставя храните в опозиция на здравословен принцип като назовава едните порно-, а другите - правилна храна. Критерият сработва успешно за двойката "броколи - сандвич", но не толкова добре за "праскова – палачинка" например, защото прасковите често са доста по-секси от палачинките, освен че са и много по-здравословни.

Всеки гастроном би потвърдил, че храната (в умерени количества) и сексът съжителстват заедно в оптимално жизнеутвърждаващо удоволствие, вдъхновило немалко истории в стил Исабел Алиенде или Джоан Харис, където границите между "любовта и апетита са така размити, че понякога съвсем се губят". Затова какво чудно, че и техните ексесивни форми се преливат една в друга. Както човек може да се увери всяка Коледа.

Явлението се разпространява бързо и лесно - веднъж забелязана "горещата храна", започва да ви съблазнява с отривисти и добре премерени ходове от почти всеки ъгъл: филийка деликатна шунка се извива в здравословно розово, отпечатана отгоре до долу по всичките квадратни метри на витрина на магазин, снимка на наденица на скара със зноен загар преминава по улицата с жар, залепена на фирмен микробус. Още малко и няколко нанизани гевреци ще ви извикат по име с топли, сусамени гласове в хор. Или на немски? Действа ли ви на немски? Ако не, ето други варианти: вурст, кифли и шоколадови сърца на шиш, опънати на живо пред очите ни в най-пищния си вид и готови да бъдат пожелани за предстоящата вакханалия. Пазари с планини от чушки, краставици, моркови и други зеленчуци с фалическа форма, банани, ягоди, сливи, череши и други позволени (за гледане) плодове са радост за всеки воайор.

Поради естествения си ексхибиционизъм пазарите сами излагат най-стимулиращите си образци за оглед, а най-едрите от тях са разрязани, за да осигурят максимално детайлен изглед към апетитната сърцевина. Оргазмът в тази категория е внезапен и бурен, след като открием възможността да наблюдаваме едра тиква и две касетки с дюли и ябълки пред един от биомагазините в центъра на града.

Сезонът, разбира се, е отличен и за фетишистите. Подобно изобилие от празнично опакована храна може се наблюдава два пъти в годината и сега е по-грандиозният път. Великденският заек е събрал яйцата в противоположната част на годината и шоколадовите изделия са свободни за всички възможни елени, снежни човеци, топки и ледени висулки. Нещо повече - захарните изкушения, заедно със специалитетите, които се приготвят традиционно в този сезон (баница, баклава, щолен и пр.), са разположени на удобни празнични щандове. Удоволствието е пълно, в големите супермаркети, където имаме шанс да се задоволяваме на едро с масивни конструкции от храна с вид на армии от джуджета и отбори Снежанки.

Оргиите, както винаги, са успешна формула, а промоционалните пакети за празниците активират мокрите сънища. Истински мощният тласък за наслада от сливането на много храна в едно съчетание идва с красивите кошници, достъпни визуално от витрините на по-темпераментните магазини.

В категорията на аматьорите попада домашно-приготвената зимнина, която се наблюдава извънредно на ключови места в града с повече трафик, поставена на малки столчета, касетки и други съоръжения.

Месото е хардкор. Градацията започва с колбаси, пържоли и шунка в хладилните витрини, продължава с провесени бутове в магазините за деликатеси и стига до волен натурализъм с цял торс, висящ зад празничната витрина. След подобна гледка всички граници свършват съвсем естествено.

И докато в България хранителните оргии се въртят около "в близък план" и "по много", застигайки постиженията на най-старите "коледни" градове на Европа от преди трийсетина години, първообразите вече покриват нови височини.

Някога по Коледа хората са правили оргистично две неща – пазарували са и са яли. Сега те оргистично снимат и ядат. Ядат и снимат. Снимат, каквото ядат и ядат, каквото снимат. Или каквото са видяли на снимка.

Тези две неща те извършват настървено, опиянено и шумно. С възбудена невъздържаност търсят, подбират, причакват, втурват се да пресрещнат, грабват. Броят дните, планират сюблимния момент, представят си го и го преживяват отново и отново преди той да се случи. За да се нахвърлят най-накрая, да се гмурнат, да докоснат, да хванат в ръце, да поглъщат, да ближат, гълтат, мажат... Всичко това те старателно заснемат. За разлика от телесната порнография, хранителната още не е привидяна като развращаваща, затова те напълно невъзмутимо помесват запечатаната по един или друг начин оргия в социалните мрежи. Там те са главните герои на своята сцена, на която техните приятели, а на разстояние от шест клика и целият свят, са воайорите.

Извън виртуалния свят, обратно в реалния, в Кьолн, Германия, където коледните пазари съществуват някъде от началото на XV в, те вече не са епизод, в който обществото ексибиционира и се възбужда от крайностите на своето благополучие. Те са моменти на глобализирани вакханалии, в които хора от други общества идват да погледат. Чуждата реч се чува по-често от местната и най-голямата опасност на улицата е да не попаднеш в нечий кадър. В нечий кадър, който се опитва да улови отблизо "нещо вкусно".

Спектакълът, на свой ред, също е глобализиран. В дълбочината на времето и в ширината на пространството. В Рейн е акостирал Ноевият ковчег, от който се дочуват пъшканията на слонове, въздишките на лъвове и гъделичкащият кикот на маймуни. Пресъздаденият отпред Средновековен пазар е един от десетината в Кьолн: продава всичко от магически отвари (да не би да се отклоним от темата – отвара да простиш, отвара да забравиш, и любовна отвара) до едри, ръждясали ключове, винтове, гайки и туби от (афродизиакален) шоколад. Уличното меню е събрано от  цяла Северна Европа: холандските maatjes (сурова риба, приготвена чрез загниване), финланска сьомга (филето й – прикрепено с каишки към дъска и печено на огън, после превърнато в "моряшки сандвичи), белгийски вафли. Това – в допълнение към италианските ликьори и салами, френските сирена и чисто местните си пазарски класики от типа на купичка ароматни печурки, ягоди в шоколад, канелени курабии, захаросани бадеми, подсладеното греяно glühwein в масово разпространени коледни мъгове, кьолнските кифли с формата на човече с лула (лулата не се яде, но в другата ръка вече има близалка – тя се ближе) и райбекухен – превърнати в нещо като палачинки настъргани картофи, сервирани с ябълков мус.

Всички ядат и снимат, снимат и ядат, снимат какво ядат, и ядат всичко, което снимат. Вглеждането през фотоапарата вече е една стъпка напред към един по-усъвършенстван метод на воайорство: подпомогнато от увеличаващ 12 пъти обектив, и повтарящо се в бъдещето при всяко отваряне на фотоалбума / папката с дигиталния снимков архив.

Готвачите помагат – като актьори в костюми, те показват приготвянето на захаросани ябълки или захарен памук подобно на пози от кама сутра. С апломб, и под съпровода на подвиквания от опиянената тълпа. Будките им светят в дъждовната декемврийска тъмнота с разнежващо обещание за интимност. За най-обилната, даваща, глезеща Коледа, която човек може да си представи.

Разбира се, тя е само за гледане. Човек не може да я получи. Няма как – нейната сюблимност се състои в нейната необятна щедрост, в невероятното многообразие, което няма как нито да вземеш, отнесеш, възпроизведеш, нито дори да опиташ в цялост. Коледа предполага воайорско надникване по задание – тя за малко отваря вратата, за да ти покаже колко хубав би могъл да бъде светът, ако можеше всяка вечер да е Бъдна и всички винаги да са смирените, изпълнени с нещо не задължително членоразделно, но като цяло добронамерено, уморени, преяли хора – като любовници, свили се за първи път, и най-после в ръцете на обекта на своето обожание.

Новият 142 брой на Бакхус е вече на пазара.