ОТ БРОЯ: Събирачът на рецепти

Такава беше и моята първа среща с Марин преди няколко години в Ямбол, когато той представи своята колекция пред публика и ни даде възможност да опитаме сирене в стомна, по рецепта от книга от колекцията му. Още тогава бях поразена от ентусиазма в очите и обичта към темата. Освен това той активно допринася за кулинарната култура на България, като е преиздал много от старите кулинарни издания, които иначе можеше да бъдат безвъзвратно загубени.

По време на своята изследователска работа Марин идентифицира четири ключови периода на възраждане на интереса към българската кухня и гастрономия. Първият период започва в края на 20-те години до началото на 40-те години, когато в печатни издания се появяват домашни рецепти, предавани от поколение на поколение домакини. Докато си говорим, с Марин се шегуваме, но то си е съвсем сериозен факт, че ако старите тефтери на българските домакини не съществуваха, ако жените не са си записвали и споделяли знанието,надали щяхме да имаме особено понятие от това какво се е консумирало в България в миналото. Може би това е валидно и за света. Една професия, която днес се определя често като мъжка - лежи върху основа от знание предаването от майки на дъщери в продължение на стотици години.

Вторият период настъпва в края на 60-те до края на 70-те години, когато се публикуват големи готварски книги като "червения рецептурник", както го нарича Марин, или иначе наречения "Единен сборник рецепти за заведения за обществено хранене", съдържащ 1120 рецепти, покриващи както домашна, така и професионална кухня.

Третият период се характеризира с началото на демокрацията и големия бум на книгопечатането, когато се появяват множество поредици от кулинарни книги и появата на първите кулинарни списание, появяват се термини като "български" и "народен" в готварските книги, подчертавайки значението на местните съставки и традиции.