От броя: До Кембълтаун и назад

Времето си минаваше, пътуването на хората по света бе силно ограничено заради ковид, а с него - и сбъдването на мечти. Точно когато спираш да чакаш и да се надяваш, а не когато силно желаеш нещо, нещата се случват. Така се случи и с мен. Дългоочакваната покана-потвърждение, че моят ред е дошъл, ме изненада приятно в началото на 2022 г. Беше време освен всички академични знания в света на уискито да попълня и любознателността си с производствена практика. Зная, че много мои приятели ме смятат за леко екстравагантен, задето, вместо да си гледам кефа, чакам да ходя да работя, а пък в случая даже и си плащам за това (и то немалка сума).

Когато казах в началото на разказа си, че хора от цял свят чакаме да посетим уиски училището на Springbank, изобщо не преувеличих. Пристигайки последен, се запознах с моите съученици за следващата седмица: от Франция, Англия, остров Фиджи и Тайван. Отредената ми стая бе тази, посветена на 18-годишния етикет на марката, а в нея ме очакваха работните дрехи и аксесоари, с които щях да съм част от екип и дестилерия, останали последни да произвеждат по традиционен и, както ще разберете в следващите редове, доста трудоемък начин.

Споменах, че дестилерия Springbank е останала от последните, които малцуват ечемика на своя територия и го правят така, както е било преди 200 години. За редовия читател може би думата малцуване не говори нищо. Това е процес, с който се цели след накисване вътре в зърното да се предизвика реакция от химични процеси, а крайната цел е повишаване на захарното съдържание и създаване на благоприятни условия за покълване. Процесът е познат още и като озахаряване. В днешно време 99.9% от дестилериите закупуват готова суровина или т.нар. малц. В уиски училището първите ни уроци бяха точно по това - да се запознаем с този нелек физически процес. През ръцете ми минаха има-няма близо 3 пъти около 10 тона суровина. След накисване и отцеждане на водата, което трае около 12 часа, цялото количество се разстила върху малцуващи подове. Единственото нещо, с което мога да сравня ечемика в тази фаза, е, че за него се полагат грижи като за малко дете. Силен контрол на температурата, проветривост на помещението и обръщане на всеки 4 часа. Използват се различни техники и всичко това се прави на ръка от хора, които, както видях на място, обичат професията си. През следващите дни ечемикът набъбваше, покълваше буквално пред очите ми и след многото и трудоемка грижа дойде време за неговото сушене, или килнинг. Това е процес, при който суровината се изсушава екстремно в камера с топъл въздух, като целта е предотвратяване по-нататъшно развитие на зелено растение от зрънцето, консумирайки захарта в него и оставяйки само целулоза. От последната, уви, уиски не става.

В уиски училището освен на тежкия труд винаги в последните часове на работния ден се посвещавахме и на прохладата на складове с безброй бъчви. Там имах възможността да пробвам абсолютно неподправени и автентични вкусове, директно на място. Експлозията от аромати, текстури и профили бе повече от вълшебна. Разбира се, дегустираните количества са малки, с опознавателна цел и не водят до напиване