Texavino versus белгийския винен патриотизъм

Ако потърси  в Wikipedia за Place du Luxembourg, човек може да разпознае  сред една от белите къщи на разтеглената панорамна снимка офиса на Меглена Михова. Елегантната реставрирана постройка срещу входа на Европейския парламент в Брюксел не е мястото, откъдето тя предлага вината на няколко от най-добрите български изби. Тук часовете й минават в работа като юрист – основната й професия, която я е направила партньор в консултантската фирма EPPA.

Виното е едва второто й професионално занимание. Но идеята, че то е второстепенно, би била погрешна. С вече седем години усилия нейната семейна компания "Тексавино"  е попълнила с български вина листите на дълъг списък от топ ресторанти, рафтовете на някои вериги супермаркети и на много специализирани магазини в Белгия и Люксембург. От тази есен тя е започнала и продажба на български вина в Съединените щати.

Работата на Меглена Михова и съпруга й Кристоф Сепулвада, която започва през 2006 г. включва всевъзможни дейности - от намиране на фенове сред винените журналисти до обширен централен щанд на най-голямото винено изложение в Бенелюкс Megavino.

Усилията им поглъщат изключителен ресурс не само защото всяко начало е трудно, а защото в Белгия, подобно на много други западноевропейски държави, внасяли български вина през 80-те години на ХХ век, за българското вино има изграден негативен стереотип. Безобразните вина, които постсоциалистическите винпроми започват да внасят в началото на 90-те - по стари договори, но с ново, силно влошено качество, отекват и до днес и са като черна дупка за всяка българска изба, която иска да види вината си по рафтовете на магазините в Бенелюкс.

"Тексавино" от 2006 г. насам се опитват да запълват тази дупка. "Отне ни години да ги убеждаваме, че могат да предлагат български вина на различно качество и цени (от обичайните нисък клас с цена до три евро)", казва Меглена Михова. 

Допълнително затруднение е, че Белгия е традиционен вносител на френски вина и нейните познавачи често са определяни като разглезени заради лесния им и сравнително евтин достъп до най-доброто от тях. Нещо повече - белгийците възприемат френските вина като "свои" и дори са развили нещо като патриотични чувства към тях. Нищо чудно, че  на Франция принадлежат 70% от този богат пазар, на който се изпиват един милион бутилки вино на ден.

Затова първата стъпка на "Тексавино" е била да събере възможно най-добри вина и да не прави компромиси за профила на своето портфолио. И в момента то е достатъчно представително за съвременното българско вино -  сред избите, които внася, са "Беса Вали", "Санта Сара", "Тера Тангра", "Едоардо Миролио", "Винекс Славянци", Асеновград.

Търговско предимство

Широката гама от етикети и профилирането в българското вино отличават компанията от поредица белгийски вносители, които работят с български изби. За повечето от тях те са само един от множество партньори от различни страни и изборът е попадал върху тях често случайно, а не в резултат на цялостно проучване на винените производители в страната.

Втората стъпка е била български етикети да се появят на ключови престижни места. Сред най-големите успехи в този смисъл е включването на вина във винените листи на някои от топ ресторантите на Белгия от типа на легендарния Comme Chez Soi с две звезди Michelin  в Брюксел и De Karmeliet с три звезди в Брюж. "Ресторантите непрекъснато търсят нови, различни вина, затова и се ориентират към по-специфичното. Например сортови и купажи с рубин и мавруд им се стуват много интересни", казва Меглена Михова.

В около 30 специализирани винени магазин из цяла Белгия също вече присъстват внасяните от компанията изби.

Но най-важното и голямо предизвикателство е появата на български вина от по-висок клас в супермаркетите. Досега "Тексавино" успява да пробие в три вериги – в люксембургската Cactus и в белгийските Intermarché и Champion – Mestdagh.

Светло бъдеще 

Според Меглена Михова освен очевидното подобряване на качеството на българските вина важен фактор за възвръщането на белгийския пазар може да се окаже и туризмът – посещенията в България развиват непознато досега любопитство към новото лице на българското вино.

Но "имиджът се изчиства бавно, а вносителите са нетърпеливи", както обобщава тя. Едно от предизвикателствата е да им обясни, че българските вина не представляват някаква тясна екзотична ниша, а става дума за производство с огромен потенциал.

"През първите години на наше участие в Megavino трябваше едва ли не да дърпаме посетителите към щанда. Сега има моменти, когато едва смогваме да отговорим на интереса."

"Тексавино" наема голям щанд на виненото изложение през октомври в Брюксел и тази година на него можеха да се дегустират вина на всички изби, които компанията внася. "Беса Вали" беше представена от Марк Дворкин, Силвия Таскова разказваше за "Миролио" и около карето им на моменти можеше да се види тълпа. Меглена Михова и Кристоф Сепулвада бяха организирали и дегустация на български вина и разговор за тяхното възможно съчетаване с храна – кратко събитие в една от залите на изложението, което се водеше от винения журналист Марк Гилис. Самият той издава списанието Jeroboam и неговият брой от май 2012 е почти наполовина посветен на българското вино.

Участието в Megavino се финансира изцяло от компанията на Меглена Михова и от избите, с които тя работи. Вместо да се оплаква от липсата на държавна помощ за представянето на българските вина, каквато и най-слабо развитите винени страни осигуряват за реклама на своето винено производство, тя свива рамене: "По-добре сами да платим, но да не трябва да правим компромиси, да сме сигурни, че ще е добро лицето, което ще покажем."

С относителното закрепване на белгийския пазар "Тексавино" се насочва преди около две години към Съединените щати. След месеците, отлитащи за регистрация и всевъзможни необходими за вноса на вино документи, първите количества български вина са в продажба от октомври. 

Пазарът е напълно различен от белгийския. Там патриотичните чувства към вината са меки и изтъняват допълнително от високите им цени.

Но голямото облекчение за Меглена Михова е, че в САЩ поне стартът не е с отрицателни стойности. По-скоро началото тръгва от ground zero: напълно непознати.