Червеното лице на Австрия

Сред винолюбивата публика по света Австрия е популярна предимно със своите бели вина от грюнер велтлинер и ризлинг от няколко винарски региона северозападно от Виена - Трайзентал, Вахау, Кремстал, Ваграм, Камптал и Вайнвиртел. Онези, които са посещавали Виена, познават и стила Gemischter Satz - свежи бели вина от различни сортове, размесени в лозето, които се предлагат в типичните местни кръчми (Heurigen). По-любопитните ценители познават също поне още два много интересни местни бели сорта - цирфандлер и ротер велтлинер, както и австрийските десертни вина, а за любителите на совиньон блан и шардоне вече няма съмнение, че в Щирия се правят някои от най-добрите вина от тези сортове.

Австрийските бели вина излязоха от анонимност и трайно привлякоха вниманието през 2002, когато на сляпа дегустация в Лондон с участие на двайсетина водещи британски винени журналисти и сомелиери местни грюнери и шардонета се оказаха по-високо оценени от вина с почти митологична слава от Бургундия, Калифорния, Италия, Нова Зеландия и Южна Африка. След това събитие, което австрийските винари гордо сравняват с "Парижкото възмездие" от 1976-та, Австрия се настани във винените листи на много престижни ресторанти. Малко по-рано сходни резултати бяха показали слепи дегустации в Токио, Виена и на други места.

Любопитно е, че от няколко години страната привлича интерес и с червените си вина. През март 2009 Wine Advocate на Робърт Паркър публикува оценките на 640 австрийски вина и 260 от тях имаха над 90 точки. Забележително в случая беше не толкова доброто представяне на белите, а високите оценки на някои червени, между които имаше блауфренкиш с 95 точки. Тази класация сигурно би изглеждала разточителна, ако резултатите й не бяха потвърдени по-късно и от други авторитетни издания и форуми. (International Wine Challenge, Decanter World Wine Awards, Wine Spectator)

Явно развитието в червения сектор е заслужава внимание, след като вече мотивира заглавия като "A new Austrian empire?" (Джансиз Робинсън, Файненшъл таймс, 11 март 2011). Щом една страна прави еднакво добри бели и червени вина, може би вече е време да похлопа на вратата на клуба на Великите винени сили.

Пълния текст на статията може да прочетете в новия 138 брой на "Бакхус", който е на пазара от 15 юли.