Напълно съществуващи

Първо се появява Фредерик – за фенове на Band of Brothers на Спилбърг и Том Ханкс, той болезнено напомня един от онези герои от десанта в Нормандия, които са излъгали за възрастта си, за да се озоват на фронта. Веднага след него влиза баща му, Микел. Той, ако изобщо може да бъде свързван с Втората световна, то е по-скоро с подписването на мирния договор – заради почти еуфоричната му жизненост. Всъщност и Фредерик, и Микел ван Трихт са олицетворение на това колко голяма разлика прави продължителният мир. Бутикът им в Берхем, южен Антверпен, беше определен за най-добрия специализиран магазин за сирена в Европа от "Уолстрийт джърнъл" през септември миналата година - пред всякакви френски, италиански, германски и холандски съперници. За страна, чиито села след Хитлер са тънели в мизерия точно колкото българските, и която смята, че не е сред традиционните производители на сирене, това е доста изненадващ факт.

Изненадващ, но и не съвсем. Белгийците винаги са били посветен и вещ потребител на прииждащите холандски и особено - френски сирена. И с тях ситуацията е била малко като с вината, които във винените листи до неотдавна са били групирани на френски и чуждестранни. В добавка към това през последните години, с популяризирането на интереса към "вкуса на тероара", разнообразието и качеството на произвежданите в Белгия сирена буквално е експлодирало. С такава скорост, че мнозина белгийци все още не осъзнават драматичната промяна в позицията на страната им на този пазар, докато всъщност там се произвеждат над 500 вида сирена.

Едно от белгийските сирена, предлагани в бутика Michel van Tricht&Zoon, - синьото сирене с горчиво-солен вкус Pas de bleu от района на Гент

Пълния текст на статията можете да прочетете в хартиеното издание на новия брой 134 на списанието, който ще е на пазара от петък, 18 март.