На императорска трапеза във Виетнам

Във Виетнам клонките на прасковите цъфтят в червено. И са символ на Лунната нова година, която идва на 18 февруари. Това е най-колоритният в тази част на света празник, покрай който улиците винаги се изпълват с ярки шествия, ефектни танци, книжни дракони, а тази година и с много огнени глигани. И още - с безброй туристи. Които, впрочем, идват не само заради тръпката от честванията на азиатската Нова година, а преди всичко завладяни от изкушението да се докоснат до най-атрактивната дестинация за пътешественици в Югоизточна Азия напоследък - Виетнам.

Само за миналата година просналата се S-образно страна с около 3500-километрова брегова ивица покрай Южнокитайско море е посрещнала близо 4 милиона туристи. Спечелила ги е с възхитителните си плажове, с изумрудените морски вълни, със супермодерните си хотели, с отличното обслужване, със спиращите дъха природни гледки, с потъналите в джунглите старини, с порцелановите момичета, с архитектурния коктейл от френски колониалeн стил, силуети на будистки пагоди и конфуциански извивки на филигранните покриви, с аромата на неповторимите виетнамски сармички, с лъчезарните усмивки на хората си...
Хубостите и магиите на Виетнам са неизброими. И онзи, който при споменаване на тази страна все още се сеща само за бомби, напалм и разтърсващи кинохроники отпреди над три десетилетия, безнадеждно е изостанал от живота. Днес родината на "чичо Хо", както виетнамците с почит наричат партиарха на националната независимост Хо Ши Мин, е най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия и има годишен растеж от около 8,5%.

В ход са около 3000 съвместни проекта с участието на чужди капитали на стойност над 40 млрд. долара. Най-активните инвеститори са от Южна Корея, Тайван, Япония, САЩ. Отношенията с американците, белязани навремето от мъчителната и дългогодишна война, днес са във възход. Виетнамците уверяват, че "тази страница на миналото вече е обърната" и предпочитат да залагат на позитивизма на съвременните интензивни контакти.

Страната, която в средата на 80-те години на миналия век постоянно страдаше от недостиг на ориз за прехрана, днес се е превърнала във втория в света износител на този продукт. И още - на кафе и ядки кашу. На първо място е по експорт на пипер. Само от износа на морски дарове за последните 5 години Виетнам е спечелил около 12 млрд. долара. Продава навън още кожа, електроника, компютърни части. Напредъкът личи и с невъоръжено око по улиците на 8-милионния Хошимин (бивш Сайгон) и на столицата Ханой - виждат се много строежи, както и вече завършени лъскави офис-сгради или хотели. Разбира се, всичко е омесено в неповторимите местни екзотики. Като например умопомрачителният уличен трафик. Той се състои предимно от несекващ поток мотоскутери, чертаещи невъобразими серпантини из превзетото от тях улично платно. Всеки се провира откъдето му скимне, без да намалява скоростта, без да се притеснява от правила и засичане.

Абсолютно необяснимо за различно мислещия европеец е как родителите се осмеляват да возят и съвсем малките си деца, дори бебета, на тези мотопедчета. Детенцето обикновено е затиснато между телата на таткото, който кара, и седналата отзад майка. Трафикът и скоростта обаче са толкова напрегнати, че това возене направо е игра със смъртта. Статистиката сочи, че по около 3000 души месечно загиват при пътни инциденти. Виетнамците определено не са фенове на внимателното каране. А най-вече на артистичното.

Съвсем специален чар лъха от грациозните и красиви момичета, яхнали моторчетата си с всоки токчета, къси полички, феерични блузки плюс неизменната маска на лицето и дългите почти до раменете ръкавици - така се предпазват от наситения с отровни газове от многобройните други мотори въздух.

Столичният Ханой, който олицетворява Севера на Виетнам, и южният мегаполис Хошимин доста се различават и по облик, и по атмосфера. В първия повече се чувства древният виетнамски дух, докато вторият е по-космополитен, смесил е влиянието на различни култури и традиции, включително и на оставилите доста противоречиви спомени френски колонизатори и американски войници…

Само след 3 години смятаният за най-стар виетнамски град Ханой ще чества своето хилядолетие. Негови емблеми са безбройните му исторически и културни паметници, както и живописните, потънали в зеленина езера. Сред най-магнетичните за туристите забележителности е т.нар. Пагода на една колона, издигната през 1049. Легендата твърди, че тя била построена от бездетния император Ли Тай Тонг в чест на явилата му се богиня на милосърдието, която го утешила, че скоро ще се сдобие със син, както и станало. Пагодата символизира лотос (и затова е на една колона), който се надига от езерце (морето от печал, от което богинята избавила императора).

Точно 905 години по-късно - през 1954, французите разрушават пагодата, когато претърпяват поражение във войната за независимост на бившата си колония Виетнам и са принудени да се оттеглят от Ханой. В сегашния си вид тя е възстановена от правителството на Хо Ши Мин.

В съседство с нея е разположен мавзолеят, в който е балсамираното тяло на първия президент на суверенен Виетнам. Пред мавзолея винаги се точи дълга опашка от посетители, а в градината отзад е скромната бамбукова къщичка, където живял. В историческия център на Ханой е и Храмът на литературата, посветен на Конфуций и смятан за предвестник на първия университет из тези земи. Под специален навес на основаното през 1079 духовно средище се пазят внушителни каменни стели, полегнали върху гърбовете на костенурки, с имената на някогашните възпитаници.

Хошимин също може да се похвали с паметници и забележителности, но те са с по-друг характер. Примерно, там е най-голямата католическа катедрала във Виетнам - "Нотр Дам дьо Сайгон", строена от французите. Дворецът днес е неизменна част от туристическата програма - с хеликоптера, паркиран на покрива му, с подземията, оборудвани по последната дума на тогавашната военна техника, със залите, които и днес се използват за официални държавни церемонии.
Досегът с близкото миналото на тази земя е буквално на всяка крачка.

Дори най-безгрижните туристи, които искат да се насладят само на плажните удоволствия на виетнамската Ривиера - курорта Нячан - се налага да се сблъскат със сянката му. Просто самолетът, с който се стига от Хошимин до района на Нячан, каца на летището на някогашната военна база Камран. То първо е било използвано от американците, после от руснаците. Впрочем, и сега пилотите, които карат самолетите до Камран, са русоляви и с европейски черти. Между тях има доста руснаци. Има и българи. Що се отнася до самия курорт Нячан, за него всякакви суперлативи са слаби. Това е един слънчев и ведър крайморски град, подредил по крайбрежната си улица суперлуксозни хотели с невероятно обслужване. В 7-километровата плажна ивица се плискат топлите вълни на Южнокитайско море, което тук наричат Източно. Заливът се смята за един от най-красивите в света и е пълен с острови, на част от които също има умопомрачителни туристически комплекси.
Но най-феноменалното струпване на острови все пак е в залива Халонг - на около 4 часа път от Ханой.

Халонг буквално значи Спускащият се дракон. Легендата гласи, че природният феномен с близо 3000-те островърхи островчета, пръснати из изумрудените води на залива, се получил, когато от планините на брега се спуснал дракон, ударил с опашката си и насякъл релефа най-живописно. После се потопил в морето, а изтласканата от туловището му вода заляла падините и оставила на повърхността само върховете. Смята се, че потомък на този дракон още живее в дълбините на залива - нещо като местен братовчед на Лох-Неското чудовище.

Разходката с корабче из приказния залив задължително включва и обяд на борда, в който неизменно доминират така характерните за виетнамската кухня дарове на морето - огромни раци, скариди, миди, калмари.

По начало виетнамските кулинарни специалитети са изключително разнообразни и изкусителни както за небцето, така и за окото. Обичаят е на трапезата да се поднасят поне по 14-15различни видове ястия, в малки количества, на "серии", ефектно съчетани и по вкус и по оформление - често украсени с издялкани във формата на животни или цветя зеленчуци. Тук кулинарното изкуство, наречено карвинг, е част от традицията.

Едно от най-вълнуващите преживявания тук е така наречената императорска вечеря в автентичния ресторант "Роял парк" в старинната виетнамска столица Хюе. Там ви посрещат с атлазени одежди, типични за някогашните придворни и старателно ви обличат в тях. Най-представителният млад мъж от гостите и най-красивата мома пък задължително се превръщат в "император" и "императрица". Всички остават така нагласени по време на цялата вечеря, съпроводена от изпълнение на местни напеви и изпипана в най-изтъчнените местни кулинарни традиции, като всяко ястие е истинско произведение на изкуството.

Досегът до Хюе - старинната столица на императорите от династията Нгуен (1802-1945 г.) - по начало е изключително преживяване. Най-туристическото място тук, разбира се, е императорската цитадела. Уви, от Забранения или Пурпурния град, в който са живели императорите, днес не е останало почти нищо - бил е разрушен при щурмуването на града от американците през 1968.

Разглеждането на Хюе не може да мине без разходка с корабче по Ароматната река, която отвежда до пагодата Тиенму, издигната през 1601 г. от тогавашния губернатор Нгуен Хоанг в памет на видение, което му посочило тъкмо това място като заредено с природна свърхсила.

Не бива да се пропуска и поне една от общо осемте императорски гробници в покрайнините на града. Строежът на всяка от тях започвал още при раждането на предводителя и завършвал със смъртта им. Те са пълни със съкровища, но иманярството е нещо почти непознато из тези земи. Казват, че всеки, опитал да изкопае нещо скъпоценно, е бил застиган от проклятие.
Пак в Централен Виетнам е и още един магнетичен за туристите град - закриляният от ЮНЕСКО Хойан, който през 16-19 век бил най-оживеното търговско пристанище на Азия, ключов пункт от легендарния Път на коприната. Бил е пълен с търговци от Китай, които са оставили след себе си доминиращите днес в облика му старинни домове в китайски стил и конфуциански храмове. Японското влияние пък е увековечено в уникалния покрит мост, издигнат през 1593 г. от японците. Градът днес е средище на народните занаяти и изкушава туристите с произвеждани пред очите им образци на лаковата живопис, рисувана корина, уникални дърворезби и т.н.

Под закрилата на ЮНЕСКО е и потъналият в джунглата Мисон - на 40 км от Хойан. Руините, наричани "виетнамският Ангкор", са от светилището на древното кралство Чампа, пулсирало от 7-и до 13-и век. Някои от храмовете са се съхранили удивително добре за местния климат, други са пострадали по-сериозно - особено от бомбардировките по време на войната с американците. Зеленината на джунглата днес е избила между червеникаво-кафявите камъни, хиндуистките барелефи и гигантските фалоси, символизиращи Шива и обожествявани от древните жители на Мисон. Те са вярвали дълбоко в силата на хармонията и уравновесяването между противоположностите. Затова Мисон е разположен между морето на изток и планините на запад, между другите планини на север и реките на юг, във влажна и хълмиста долина. Затова и фалосите са изобразени непременно в съчетание със символа на женското начало - сякаш израстват от нещо като обгръщащи основата им басейнчета.
Пиететът към хармонията по начало е част от жизнената филосифия на виетнамците и това е намерило израз и в тяхната уникална религия каодаизъм, съчетала в себе си елементи от всички водещи световни религии.

Един от основните постулати на каодаизма е вегетарианството, въпреки че най-типичните виетнамски кулинарни рецепти не изключват месото. Такъв е случаят например със смятаната за най-емблематичен местен специалитет супа фъ - тя се приготвя от говежди бульон с много подправки и с оризово фиде. Традицията е фъ да се яде силно подлютена - "чак да се изпотиш", както казват почитателите й. Обичайна гледка е в търговския квартал на Ханой например продавачите да приклякат на групички пред магазинчетата си и да похапват ароматна фъ на сладка приказка.

В периода около Лунната Нова година традицията е да се готви доста по-сложната гозба баньчънг - нещо средно между баница и солена торта. В сърцевината на неголям четириъгълник (около 20 х 20 см) се слага месо. То се обгражда със слой смляна соя. Следва слой специален сорт лепкав ориз. Всичко се загръща в силно пресован и стегнат вид в плътни зелени листа на специфично виетнамско растение. "Пакетът" се стяга здраво и се задушава на тих огън между 8 и 12 часа. Зеленият цвят на листото преминава върху ориза и когато ястието е готово и листото се отстранява, всичко остава зелено и компактно.
Приготвянето точно на тази храна за Лунната Нова година има специален ритуален смисъл. Според старо виетнамско поверие слънцето е кръгло, а земята е квадратна. Така че формата на баньчънг символизира земята, към която на Нова година се отправят молитви за плодородие и благоденствие.

Във Виетнам, разбира се, има изобилие от различни видове ориз - много повече, отколкото са ни познати. Има специален ориз за "виетнамски чипс" (хрупкави бели кръгчета, изпържени от хомогенна пресована смес между ориз и скариди), за десерти, за изработване на прозрачните кори на прочутите виетнамски сармички.

Най-истинският вкус на виетнамските гозби може да се усети в скромните улични ресторантчета и закусвални. Макар и не винаги в изрядни отношения с хигиената, те носят автентичния аромат на една жизнена и многопластова култура.