#БакхусПосланик: Габриела Пампова

Интервюто е част от поредицата разговори с новата порция #БакхусПосланици, която се състои от хора с влияние в социалните мрежи, чието съдържание отговаря на нашите ценности. Те допълват първоначалната група от десетима души, които обявихме през есента на 2022 г.
Всички те са

нашето дигитално семейство, нашите очи, уши и небце.

Посланиците ни са "бакхустници", които образоват, мотивират и насърчават развитието на гастрономическата и енологична култура в нашата страна. Те видимо споделят философията ни, че ние сме това, което ядем, пием и четем. В профилите им ще откривате адекватно и откровено съдържание по повод интересни места, отличаващи се в гастрономическо отношение. Постовете от тях ще виждате обикновено като "стори" или пост в социалните мрежи и брандирани със специална лента "#БакхусПосланик".

Споменатите места, услуги или продукти не са рекламодатели. Съдържанието е създадено, за да изразява честното мнение на авторите му.

Това е Габриела, която обича храната. Търси изгубени гастрономически съкровища, като най-голямата й кулинарна страст са печивата и хлябът. Ферментациите и готвенето на огън също палят вдъхновението в нея.
По професия е графичен дизайнер, но любовта към кулинарията я съпътства още от малка. През 2016 заедно със семейството си се впускат в пивко приключение, а именно отварянето на семейна пивоварна - @rhombuscraftbrewery. Две години по-късно имат и ресторант към нея, а към днешна дата могат да се похвалят и с хотелска част.

През 2023 г. започнаха да произвеждат и занаятчийски деликатеси - @kolbasarnitsata.

Как възприемаш идеята за посланичеството на добрия начин на живот?
След индустриалната революция много от вкусовете бавно изчезват, а с тях и връзката с храната. Посланичеството на добрия начин на живот поставя вкуса под светлините на прожектора. И не само него, но и уважението към храната, суровините, цялата верига на производство, към насладата от процеса.
Често, когато се качим на въртележката на ежедневието, губим вкуса към живота. Искаме всичко и веднага и спираме да му се наслаждаваме хапка по хапка. Мисля, че повече от всякога имаме нужда от бавен живот. И от бавна храна.

Ако трябва да избереш само едно, кое да бъде: храна или вино?
Бирата. Шегувам се. Ако трябва да избера само едно, несъмнено избирам храната. Цялата история на човечеството е вплетена в историята на храната. Предава мъдрост през поколенията, свързва хората и създава най-сладките спомени около масата. Тя е универсалният език, който има силата да обединява хората.

Кой или какво те накара за пръв път да се влюбиш в храната?
Любовта към храната ми е наследствена. У дома винаги е имало големи софри и глъчка. С повод и без повод. За всяка сбирка подготовката започва поне три дни по-рано. Открай време всичко вкъщи се приготвя с тертип и с уважение. Откакто се помня се кваси мляко, прави се сирене, пече се хляб, пълнят се суджуци и т.н. Може би това е причината темата за храната да ми е толкова на сърце.

За мен винаги храната е била машина на времето. Само хапка може да те пренесе в онова лято с ожулени колене, когато баба вика през прозореца "Айде, идвай да ядеш! Кое време стана?!". Не заменям за нищо това топло чувство за споделеното време около трапезата, за разказаните истории, за вкусове и аромати, които те телепортират в друго време или в чудни далечни земи.

Кое е ястието, което винаги те кара да се чувстваш по-добре?
Баницата на мама.

Коя практика в родните ресторанти ти се иска да спреш да срещаш?
Многолистови менюта с всичко от мусака до суши. Иска ми се все повече да се обръща внимание на местната, прясна, сезонна храна, за сметка на полуфабрикатите и замразените храни. Това, е нещо, което се опитваме да практикуваме и в ресторанта в пивоварната.

Коя кулинарна дестинация ти е любима?
Изборът само на една е предизвикателство. Всяка следваща ми е любима. Обичам да откривам нови и забравени вкусове и всяко предстоящо кулинарно приключение очаквам с нетърпение. Нещо, което не пропускам никога са пазарите. Те са задължителна спирка при всяко пътуване и чудесен начин да се потопиш в местната култура.