Foodball

Колко калории са нужни на един футболист, за да вкарва гол след гол? Атанас Вутов, готвач на Байерн Мюнхен, знае отговора. Но го пази в тайна. Все пак издава какво е менюто на един от най-големите футболни отбори в Европа - паста, пиле, плодове. И липов чай за успокоение на глада. Експертите го наричат "невидима тренировка". Не става дума нито за упражненията на терена. Нито за натоварването във фитнес залата. А за храненето и менюто.

"Всички футболисти са на специални диети, ядат през различен период от деня, различно количество, но това количество е наистина много голямо. Менюто е петстепенно, започва с нудълс, това са спагети, направени по възможност с най-диетичните съставки. Не се използва нищо мазно. Предимно с пиле, зехтин и мащерка, след това се минава на салата, каквато те си изберат, според диетата, след това минават на някакъв вид месо – или телешко, или пилешко и завършват с някакъв много лек десерт", разкрива Вутов и допълва, че всичко е съобразено с холестерола.

Питам има ли хранителна награда след футболна победа. "След трениорвка винаги се яде. Задължително пируваме в кухнята и тогава диетите не се спазват. А момчетата доста често бият", разказва с усмивка Вутов. В такива моменти са допустими дори къри вурст и пържени картофки. Смее се с глас, когато разказва за набезите в кухнята. "Често се случва някой да мине и да си вземе нещо, а след това а изчезне много бързо". Когато Вутов е заедно със своя шеф Шубек – един от най-известните готвачи в Германия, футболистите идват и питат как да овкусят дадено ястие или да впечатлят приятелката си с някоя рецепта.

Как обаче Вутов се запалва по кулинарията и се озовава в кухнята на Байерн Мюнхен? "Още от малък ме влечеше. Майка ми винаги готвеше сама вкъщи и аз исках да се науча, за да й помагам. Вярно, мързеше ме от време на време, но когато родителите ми ги нямаше, винаги се стараех да спретна нещо, дори с риск да не се получи добре. Що се отнася до Байерн Мюнхен – имах и късмет.
Покрай сушито ми се наложи да пътувам известно време зад граница и се озовах в Германия, където търсех работа. Господин Шубек ме извика на интервю. Поговорихме си. Той попита искаш ли да се научиш на баварска кухня.... Никога не е късно да научиш нещо ново".

А докато се учи на нови неща, човек допуска и грешки. "Най-големият гаф, който направих, беше в една от големите вериги в България. Работех като млад суши готвач. Правех японски омлет и взех, че без да да искам забравих котлона включен и запалих тигана. Тогава колегата ми Киро с прякор Слона потуши положението".

Напрежението Наско на свой ред потушава с музика. Това е задължителната му подправка. "Имам си определен стил-тип музика, който си харесвам и по някакъв начин искам да го споделя с други хора. Да намерим друга тема за диалог, затова преди време правех влогове. Това е моето хоби. Разтоварващо е, споделяш нещо, което искаш и други хора да го видят. За момента музикалния влог е спрян, тъй като имаме страшно много работа тази година. Освен че готвим за Байерн Мюнхен, правим кетъринг за г-н Глог в Австрия, той органтизира конни състезания и там напливът е между 5 и 10 000 човека за четири дни. Организацията е страшно голяма и нямам никакво време за това. Сутрин излизам в 9, вечер се прибирам в 24 ч. Има много малък диапазон за почивка, но в първия възможен момент пак бих се върнал към хобито си", мечтае си Вутов.

В личната кухня на Атанас Вутов винаги присъства ножът, подарък от друг готвач. Както и голямо количество ситно нарязани зеленчуци, задушено телешко, рибни специалитети и смайващи десерти. А когато не готви, Наско също рита.
Любимия му български футболен отбор е ЦСКА София. С радост би готвил и за него. Кой знае.