Strawberry films forever

Няма нищо по-красиво от брашно, което се разпада на на хиляди снежинки в каданс, после се слива с мекотата на току-що разбити яйца и потъва в спиралата на плиснало върху им прясно мляко. Малко по-късно към тази Ménage-à-trois се присъединяват свежи ягоди, разбита сметана, която е "бита" с толкова внимание и нежност, че трябва да се нарича "галено-целувана" сметана. Сезонът на ягодите е и сезон на Истинската Кулинарна Порнография.  Камерата обича наситения червен цвят на този плод и негласното му обещание за наслада. Извивката му тупти във формата на стилизирано сърце. Не е учудващо, че ягодите са заели трайно място в еротичната естетика, или с други думи – в истинското порно. Крачката от спалнята към кухнята е малка и съвсем естествена. Всъщност, по време на голямата "ягодова треска" в Щатите около 1850 (новопостроените железници дали възможност за транспорт на ягоди из цялата страна), колумнист от Harpers magazine възкликнал: "Без съмнение Всемогъщият (Бог) е могъл да направи и по-добър плод, ала без съмнение не го е сторил."

Но, внимание, съветвам ви да стоите настрана от филмовия food porn. Кадрите в него мамят, обещават свят, пълен с рецепти, красиви като "Лебедово езеро", същевременно лесни като патешкия танц. Човек се мами, избира една пълна със слънчева светлина сутрин и превръща кухнята в ягодово поле. Пълни всяка стъклена купичка с необходим за целта продукт (забелязали ли сте, че според тези клипове на света съществуват стъклени купички дори за листчето със списъка за пазаруване!) и започва смесването по указания от видео-рецептата. Следват няколко мига зашеметяваща реалност, в която брашното се разстила навсякъде, търси упорито носа, очите и ушите. Разбитите яйца го поемат с такова неудоволствие, че човек ги чува да мърморят, брашното се обижда от това посрещане и отмъщава, като се цупи и свива на досадни топчета. Следва махането на опашките на ягодите - още на петата минута човек иска да върне робовладелската система и да се има специален роб, отговорен за миенето, махането на опашките и рязането на ягоди. След около половинчасова борба и епично рязане, цялата кухня се оказва наръсена с брашно, опръскана с алена ягодова кръв и тук-таме някоя влажна яйчена следа. Разбира се, да опечеш перфектния блат изисква и перфектна точност, с която са надарени единствено немските домакини и food-porn готвачите.

В крайна сметка, човек губи един цял ден, пълен със слънчева светлина, за да приготви ягодова торта, която прилича нещо, което котката е довлачила от улицата - на места прегоряло, на места сурово и само в три възможни точки с идеална консистенция и вид. Затова, моят съвет е – ако имате свободна слънчева сутрин, разбийте малко сметана, прибавете й няколко изстудени, предварително нарязани от някой друг ягоди, и си пуснете food-porn. Насладата ще пълна, обещавам!