Чие е това вино

Презадоволеното глобално винено общество постоянно търси нови предизвикателства, нови дестинации, тероари и вкусове. И напоследък именно Балканите сякаш успяха да привлекат вниманието на специалистите с качество, добри цени и богатство от интересни местни сортове. За това, разбира се, помагат и усилията на ентусиасти от балканските страни, вложени в популяризирането на местното вино.

На българска почва най-значимото събитие е вече утвърдилият се ежегоден Балкански винен фестивал. На тазгодишното издание (28.05-31.05) балканският винен туризъм за първи път ще намери място и в теоретичната част на форума. На него ще бъде посветена специална лекция на енолога и журналист Ирина Софранова, която в момента е насочила усилията си към създаването на марката "Балкански винен регион" и презентира локални сортове пред селектирана европейска публика.

Специално за bacchus.bg Ирина представя потенциала на най-стария винен регион в света, а материалът й е и началото на серия от статии, в които тя ще представи всяка една винена дестинация от региона.

На полуостров Pelješac, Хърватия.

От винарска перспектива държавите в балканския ареал с още недоразвит потенциал са България, Хърватия, Румъния, Сърбия, Гърция, Турция (въпреки законовите рестрикции за консумация на алкохолни напитки на територията на страната) и Република Македония, които несъмнено имат добра основа за разработване на успешен винен туризъм.
Черна гора с едва ли не единствената си огромна винарна "Плантаже", Албания с преобладаващо производство в домашен стил, Косово и Босна и Херцеговина все още не са идентифицирани като винени дестинации на картата на масовия турист и вероятно ще бъдат част от следващата вълна.

Какво става обаче, когато трябва да се обяснят границите и качествата на "винените Балкани" на незаинтересования, разглезен от собствените си качествени вина или от атрактивността на далеч по-напреднали световни винени дестинации западноевропеец?
На него му става все по-интересно да посети Балканите, но не знае откъде да започне и какво да очаква. Още по-малко познава локалните сортове. Но нерядко се впуска в предизвикателството главно заради лични контакти, любопитство и не на последно място, благодарение на авантюристичния си дух. 

Аргументите за едно винено посещение на Балканите са често достъпността по отношение на цена и географската близост. Та хваща се той за ръката на някой убедителен източноевропеец и тръгва. Даже се жертва да пътува и през Сърбия. И цъка с език, виждайки кафявите указателни табелки "Вински пут".

Изглед от изба Попич на о. Корчула, Хърватия

Един винен турист на 80 години

Историята на Михаел Ерб, един австрийски турист на почти 80 години, е достойна за уважение. Участник в една от групите от проекта за български винен туризъм DivineRoutes, Михаел казва: "Решението ми да тръгна към България беше спонтанно, предизвикано от една интересна сляпа дегустация на балкански вина във Виена, организирана от самообявилата се за посланик на балканско вино в Австрия Ирина Софранова, енолог и журналист."
Михаел подчертава, че долината на река Струма, където той и още дузина австрийски туристи дегустират прекрасни локални вина и емоции, е едно от най-интересните винени трасета по неговия дълъг път. "Със сигурност искам да открия още от Балканите и вече обмислям следващия си маршрут."

Така че интерес има. Липсва обаче централна и нагледна организирана (плат-)форма за винен туризъм. Всеки любопитен винолюбител сам търси начини, по които да задоволи дегустационния си интерес. "Ако не познавах някои от локалните винени ентусиасти и ако не бях опитал вината преди това, едва ли щеше да ми хрумне налудничавата идея за винен маршрут на Балканите", добавя той.

Нарастващият интерес към Балканите

Джон Хъделсън, професор по глобални винени науки в централния Вашингтонски унивеситет в САЩ, вижда зараждането на новата тенденция за Балканите като винена дестинация още преди години и отразява феномена в публикацията си "Източни обещания: потенциалното бъдеще за винен туризъм на Балканите".
"Регионът е един от най-бързо развиващите се и виненият туризъм се движи паралелно с тази динамика, въпреки че процесът не е равномерен във всички държави", споделя Джон. "Завърнах се след посещение на Албания и Словения през април. Контрастът очевидно е голям. В Албания виненият туризъм почти не съществува и няма развита локална винена индустрия. Повечето предлагано вино е италианско, въпреки че в страната има много интересни локални сортове. Точно обратното се наблюдава в Словения, където Марибор се превръща в атрактивна винена дестинация за европейци, тръгнали към Будапеща или Братислава", пише Хъделсън.

Тъжен обаче е фактът, че колкото повече ние, балканците, се интернационализираме, толкова повече губим локалността и идентичността си. Джон подчертава, че "балканските държави за съжаление гледат много повече наоколо, отколкото към себе си".
Това е и едно от предизвикателствата за в бъдеще: да се обърнем навътре и назад и да изложим с гордост нашата традиция и автентичност на показ. Но преди това трябва да свършим доста работа.

Изба Попич, Хърватия

Какво се случва в региона

На Балканите вече ври, кипи и ферментира. Но виното е още твърде младо. Все пак не липсват локални и регионални инициативи с винен фокус, които искат да презентират региона в най-добрата му светлина.
Балканският винен фестивал, който за четвърта поредна година ще се състои в София, е само една от тях. Друг интересен проект, е базираната в Белград Балканската туристическа винена академия. За нея основателят й Милош Калапиш споделя: "На Балканите има много винени маршрути и ние сме в процес на обединяване на всички тях. Първата стъпка е категоризиране на винарните, което ще помогне на туристическите агенции да се концентрират върху най-добрите представители. Също така работим и върху обучението на собствениците, за да се представят добре пред посетителите. Основното обаче е да подготвим една цялостна балканска оферта, така че да правим промоция на целия регион."

Лозята на изба Грама, Румъния

Кой е балканският винен турист