Изненадващата кулинарна история на белгийската социалистическа партия

Петер Схолирс разказва за кооперацията като част от историята на консумацията.

Книгата на Петер Схолирс е озаглавена "Напред, другари! Червеният магазин на la Belle époque". На корицата е магазинът за обувки на кооперацията "Вооройт" в началото на XX век

"Вооройт" променя живота в Белгия по толкова много начини, а всичко започва с това, че работническата кооперация се захваща да произвежда хляб. След хляба идват маслени кифлички, после въглища, дрехи, обувки, лекарства и мебели, пенсии. Смайващият търговски успех кара мнозина да повдигат вежди и да недоумяват как така тази преуспяваща фирма с множество магазини за най-различни стоки в центъра на Гент е всъщност партия. През 1901 партийният секретар в Гент Карел Беерблок се налага да обяснява: "Вооройт" е повече от търговска фирма, това е визия."

Схемата, по която работниците във "Вооройт" постепенно се замогват, е сравнително сложна: те купуват хляба на кооперацията на малко по-високи цени от тези в другите фурни, но като членове получават дял от печалбата. Този дял идва във вид не на пари, а на бонове - с които да купуват от другите стоки на кооперацията. Членуващите получават и други предимства - една седмица безплатно хляб и един голям празничен хляб при раждане на дете, безплатно медицинско обслужване и лекарства и семейна пенсия на базата на извършените през годините покупки. Схемата се оказва изненадващо печеливша и "Вооройт" успява да превърне работническата класа в средна класа, да финансира партията и да издигне в града забележителни постройки, в които работниците започват да се чувстват привилегировани. В основата на целия този успех е индустриализирането на хляба.

През целия XIX век темата за качеството и безопасността на храните е много чувствителна в Западна Европа, където властите повсеместно търсят варианти да регулират пазара и od намалят рисковете от отравяния и заразявания. Въвеждат се строги наказания, но фалшифицирането на хранителните продукти и свързани с това епидемии и смъртни случаи са част от ежедневието. Възходът на "Вооройт" бележи края на този период, когато хигиената и правилата на хранителната индустрия започват постепенно да се затягат заедно с израстването й.

Boterkoek, "червените" маслени кифли, както те изглеждат днес.

Освен хляб фурните на социалистическата кооперация започват бързо да произвеждат "червени" кифли, както ги нарича Петър Схолирс. Ботеркукен на холандски, те се отличават от кроасаните най-вече с по-простата си правоъгълна форма. В началото на XIX век този тип печива са лукс, привилегия на богатите. Работниците могат да си позволят много малко отвъд ежедневния хляб и белгийските козунаци (suikerbrood, буквално - захарен хляб), торти, пасти и ботеркукен са недостижими. В началото на XX век, когато захарта става по-достъпна, работниците в Париж например предпочитат да харчат парите си за вино - струва им се по-смислено от това да се тъпчат със сладкиши. През следващите две десетилетия обаче нещата напълно се преобръщат. В тези части на Европа la belle epoque e периодът, в който консумацията на захар стремително се покачва. Разбира се, разнообразието от сладкиши е огромно и защо "Вооройт" се заема да пече точно ботеркукен? Според Петър Схолирс причината е в символичната им стойност - през предходните десетилетия именно те са на масата при най-голямото празнуване на буржоазията, новогодишните празници, въртящи се около топлите, хрупкави маслени кифли и горещото какао.

Сградата за празненства, една от най-представителните в Гент, е строена да представи работническото движение като престижно и централна сила в града - каквото то е било. Рисунката е на архитекта Фердинанд Диркенс, декември 1911. copyright: AMSAB

Достъп за простолюдието до лукса на буржоазията е цел, която, както знаем от историята, си поставя и Сталин. Стремежът му да осигури хайвер и шампанско за народа обаче води до трагичния Гладомор, в който загиват четири милиона украинци. "Вооройт" е далече от радикалните стратегии на бившия Съветски съюз, разбира се. Факт е обаче, че в годините около Октомврийската революция работници празнуват 1 май в бални зали не в Москва, а в Гент - в зашеметителната нова сграда за празненства в центъра на града. Там наистина изглежда, че социализмът не е престъпление срещу човечеството, а визия за по-добро и милосърдно общество.

Ако се озовете в Гент днес, това е мястото - Виирнулвиир (Четиринулачетири) продължава да е едно от най-оживените, а и одухотворени пространства в този белгийски град, в който днес между другото над пет процента от населението са имигранти от България.