Твърде приятно, в Напа

През илюминатора на самолета вече няколко часа се стелят монотонни, кафяво-златисти равнини, когато навлизаме в Напа, и цветовете отдолу изведнъж се преобразяват. Стотици нюанси на зеленото започват да вибрират и като че се гонят под нас, спъвани от време на време от някоя и друга синя кръпка. По-късно, вече от земна перспектива, установявам, че тук и в долината на Сонома тъмнозеленото е от старите лозови масиви, резедавото - от съвсем млади, вариациите са от всички възрасти помежду им, а лазурното - от езерата и язовирите, които поддържат живота в долините.

Хората идват тук предимно заради две неща - храната и виното, и двете с отлично качество. Но виното е местният продукт, с който американците се гордеят - в стил, намерил баланса между френска изящност и испанска страст, то е най-старата, запазена национална марка в тяхната винена индустрия.

В Калифорния има десетина големи региона, в които се отглежда грозде и се произвежда вино, но Напа си е спечелила почти митична слава с това, че оттук е тръгнал неговият съвременен ренесанс.

Калифорния е уникално място за отглеждане на грозде. Твърди се, че тайната се крие в три неща: първото е топлината, концентрирана в централната долина, която работи като своеобразна климатична инсталация. Второто е високото налагяне, което прогонва студените въздушни маси и носи влага от Тихия океан. Почвата е третият фактор - вулканичният й произход придава на калифорнийските вина онази особена мощ, за която те са ценени и обичани.

Привлекателните вина, а и други чарове на този район – успокояващ, сладостен пейзаж, чудесна, разнообразна храна и щедри дози хедонизъм в начина на живот, привличат в Напа всяка година милиони туристи. За тях в центъра на пътешествието е една безкрайна върволица от винарни край магистрала 29 или Silverado Trail, които те обикалят с дни с надеждата да открият перфектния вкус. И често, сигурно го откриват именно тук, а не в бутилка калифорнийско вино в собствените си домове, защото меката температура, миризмата на горчивите горски билки във въздуха и океанският бриз са съвършената добавка към носа на всяко изработено тук вино.

На езика на индианците вапо, населявали някога долината, думата напа означава Земя на изобилието. И макар че самите те не са отглеждали грозде – то е внесено в Америка през XVI век, явно са оценили възможностите на долината. Уникалният микроклимат, създаден от планинските склонове, слънцето и умерената влажност, са основа за благоприятната среда за отглеждане на грозде.

Може би най-изненадващо е, че макар Напа да е най-известният винен район, тук се произвеждат едва 5% от вината в цяла Калифорния. Общо около 140 хил. декара от долината са  заети с лозя. Това е около осем пъти по-малко, отколкото плантациите край Бордо и два пъти по-малко от лозята в Бургундия и Шампан например. Но макар че не е голям, регионът е известен с разнообразните си почви и климат.

Самата река Напа, дала име на долината, на места изглежда като пресъхващо поточе, докато в близост до океана набира мощ и внушителност. Тя тече между възвишения с вулканичен произход, от които произтичат и разнообразните минерални отлагания, определящи разноликите почви в региона – само в долината има над 150, много от които се редуват и се наслояват в пределите на няколко квадратни метра и така дават повод на винарите да винифицират нищожно малки партиди, точно както в Бургундия.

Валежите някога са били голяма пречка пред доброто качество на калифорнийското вино - по-голямата част от тях пада през зимните и пролетните месеци, докато летните са известни като сух период. Днес поливането на лозята е под контрол – всъщност от доста време насам, когато в Калифорния започват да събират водата от зимните дъждове в язовири, и ресурсът се използва през лятото. В Напа климатът е по-горещ, отколкото в съседната Сонома, и винарите смятат, че затова тук най-добре расте каберне совиньон – това е и сортът, който доминира тук и за който се смята, че дава забележителни изяви. Той е кралят на местните вина.

Историята на винопроизводството в Америка започва още от Ернандо Кортес, губернатор на Мексико, който през 1525 заповядал да бъдат засадени лозя. Успехът бил толкова голям, че кралят на Испания забранил разпространението на растението, опасявайки, че новите земи няма да внасят испанско вино.

В Северна Америка лозарството се появява през 1619 г. благодарение на лорд Делауеър, който засажда няколко масива с френска лоза. Но за рождена дата на калифорнийското винопроизводство се смята 1769 г., когато отец Джуниперо Сера, един от францисканските монаси, основали 21 мисии по крайбрежието, засажда лозя в мисията край Сан Диего. Три години по-късно е произведено първото вино в Калифорния.

Точно кръстоската между френски и местни сортове се оказва най-устойчива на филоксерата, така че впоследствие тя дори става донор на европейското лозарство. За златен век на долината се смятат годините между 1860 - 1899, когато за пръв път калифорнийските вина завоюват признание. В края на ХІХ век тук се отглеждат около 18 хиляди акра лозя, докато към 1900 г. заради епидемията на филоксера площите намаляват шест пъти.

После нещата се влошават още повече. Сухият режим, въведен през 1918 г., слага кръст върху успехите на американските винопроизводители. Дори след отмяната му през 1933 г. американското винопроизводство дълги години не може да се възстанови.

Новият ренесанс на калифорнийските вина започва през 1966 г., когато американецът Роберт Мондави основава в Оуквил, близо до Напа, винарна, в която започва да експериментира с винени сортове.

В момента броят на винарните само в долината на Напа е около 400, а на производителите на грозде е поне два пъти повече и ориентирането сред тях е само малко по-лесно от това в Бургундия. За хора, които нямат професионални пътеводители или местен познавач, който да ги посъветва, местните хотелиери предлагат карти с най-важните винарни, а също и с онези, които те препоръчват да се посетят. Консиержите на хотелите от най-висока категория не само дават препоръки, но и правят за гостите си резервации, без които най-добрите винарни са недостъпни. Тези запазвания обаче е почти невъзможно да станат на място. Обикновено всичко се организира месеци преди датата на посещение. Все пак има и винарни, в които човек може да се отбие без формалности.

Дегустациите също са твърде различни. В някои от тях посетителите опитват две-три вина. В други се организира тур с разглеждане на винарната и дегустация на специално подбрани вина – понякога на група, понякога индивидуално. Много от винарните създават клубове и организират специални събития. В едни се залага на висококачественото вино, а други акцентират върху цялостното впечатление, подсилено от архитектура и изкуство, понякога компенсирайки недостатъците във виното с бляскави странични атрибути. Но случва се и така, че качественото вино и артистичното им представяне вървят ръка за ръка и чудесно се допълват.

Има и съвсем туристически, и все пак любопитен, винен влак, пътуването с който съчетава хубавото вино, добрата храна, прекрасните гледки на долината и интересни факти за нейната история. За посетителите се организират обяди или вечери, по време на които влакът обикаля долината, спирайки на най-емблематичните места. И макар че влакът никога не остава празен, истинските ценители предпочитат камерните дегустации,  където запознанството с избите добива дълбочина.

Шрамсберг, "най-доброто пенливо вино на Калифорния"

Знам, че подобно твърдение може да надигне вълна от възражения сред професионалистите и любителите, затова бързам да уточня, че то принадлежи на Крис Марджерум, винен директор на веригата хотели "Оберж" (включени в световноизвестната хотелска асоциация за луксозни бутикови хотели "Реле шато"), чиято перла "Оберж дю Солей" е в сърцето на долината Напа.

Като човек, който отговаря за доставките на вина в ресторантите на веригата, той има поглед върху най-доброто от най-доброто. А като представител на верига хотели, в които отсядат топ политици, звезди на шоубизнеса и най-успешни бизнесмeни в света, той трябва да е готов да им предложи вина, които отговарят на най-добрия вкус. Затова човек може да се довери на класацията му на винарните, произвеждащи пенливо вино в долината Напа, и тя ги слага в следния ред: Schramsberg, Krug, Domaine Carneros, Domaine Chandon, Mumm.

Шрамсберг е създадена още през 1862 от германския имигрант Якоб Шрам. След смъртта му винарната запада и едва през 60-те години се възражда отново, когато новите собственици решават да направят нещо различно. По онова време в долината Напа има само 21 винарни, общите площи, засадени с лози, не надхврълят 50 акра, а основни сортове са шардоне и пино ноар. Точно тогава те решават, че могат да изпреварят конкуренцията, като създадат един неочакван за тук продукт – вино, изработено чрез класическия метод за шампанизиране. Винарната първа в Калифорния започва производството и на блан дьо блан през 1965, последвано от блан дьо ноар през 1967.
Днес тя произвежда 72 хил. бутилки годишно, като набляга на комплексните и бутикови вина. Премиум серията е в ограничено количество, като общото производство не надхвърля 12 хил. бутилки.

Винарната разполага с малко собствени лозя. Точно обратно на мнозина производители, които се стремят със собствени лозови масиви да контролират качеството на гроздето, от Шрамсберг са на обратното мнение – собствените лозя ограничават избора. Те предпочитат да изкупуват най-доброто грозде от местните производители, като всяка година декларират откъде и точно колко грозде са купили.

Вината на Шрамсберг се сервират на събития за най-високопоставени гости. Започвайки с президента Никсън през 1972, виното Шрамсберг редовно присъства в официалните прояви на държавните глави на САЩ.  Избата е събрала цяла изложба от снимки,  в които президенти, крале и министър-председатели отпиват от скъпите й пенливи вина от най-добрите реколти. Винарната редовно обявява данни както за произведеното вино, така и за региона, от който е изкупено гроздето. От реколта 2010 г. например са изкупени 770 т шардоне, 514 т  – пино ноар и 50 т – флора, като почти половината от гроздето е от долината Напа, близо една трета – от Сонома, малко повече от 12% от гроздето идва от долината  Андерсън, а останалите 7% са от Марин.

Винените турове са както за индивидуални, така и за групови посетители, но групите не надхвърлят десетина души. Екскурзията включва първата в Калифорния пещера за отлежаване на вино, преминава през подземните лабиринти, в които отлежава и се съхранява виното, надниква в линията за бутилиране и завършва в бутик, в който посетителите могат да си купят вино и сувенири. Обиколката минава и покрай пещерата, в която се съхраняват над 2,7 млн. бутилки най-висококачествено пенливо вино. Тя е изкопана още в края на ХІХ век във вулканични скали, които осигуряват постоянната температура, необходима за съхраняване на виното.

Желаещите да посетят винарната обаче са толкова много, че предварителната резервация е задължителна. Колкото по-рано я направите, толкова по-голям е шансът, че ще успеете да пиете от източника.

Роберт Мондави, вече класик

Откакто Роберт Мондави открива винарната си в Оуквил през 1965 г. и десетилетие по-късно печели признание в Париж, долината Напа се прочува като олицетворение на новата златна ера на калифорнийските вина. Изграждането на известната тухлена арка на Мондави ознаменува превръщането на позаспалата селска провинция, известна предимно с ореховите и сливовите си градини, в най-чаровния, най-успешния и най-популярния регион в САЩ.

Оттогава името на Мондави е легенда. Не е за вярване, но шумният му успех започва със семейна кавга, след която той е отлъчен от бизнеса. Това се случва, когато Мондави е вече 53-годишен – възраст, на която мнозина вече си мислят за спокойни старини.

Той обаче мечтае да създаде собствена винарна, в която да произвежда вина, не по-лоши от френските бургундско и бордо. Обявен впоследствие за Баща на калифорнийското вино, Мондави внимателно изучава свойствата на френския дъб, преди да произведе първия си совиньон блан. По-късно се прочува и като автор на фюме блан, след като премахва захарта от традиционния совиньон и добавя към него семийон.
В края на 60-те години избата му се отдава на нови разработки и експерименти с винени сортове (най-вече европейските стандарти), бъчви с различни обеми и видове дървесина, с различна степен на изпичане, различни видове филтрация, бутилиране на вина с различна степен на отлежаване. През цялото това време обаче той прави и сравнителни дегустации с най-големите френски вина.

Затова трансатлантическото му партньорство с барон Дьо идва през 1979 г. съвсем естествено. Двамата смели в идеите си мъже се срещат в Chateau Mouton-Rothschild в Бордо. Както разказва самият Мондави впоследствие, той е въведен в спалнята на барона, където виненият патриарх го посреща в разкошна обстановка, придружаван от двете си кучета. Тази среща довежда до създаването на Opus One - вино, което и днес омагьосва винарите и колекционерите.

През 1988 г. списание Decanter провъзгласява Мондави за човек на годината. Следват много други титли, присъдени от престижни институции, чак до 1997 г., когато Wine Spectator го обявява за личност, допринесла най-много за утвърждаването на американските вина.

Според специалистите успехът на Мондави се дължи на факта, че е заразил с ентусиазма си целия си екип. Амбицията им се оформя към създаване на елегантни, но същевременно темпераментни вина. Качеството на виното за тях е пряко свързано с тероара и затова те предпочитат да работят със собствени лозя. Може би точно това е и причината три години след смърта на Робърт Мондави лозята To Kalon да бъдат обявени това лято за най-добрите в Калифорния, а Дженевиев Янсен, водещ специалист във винарната - за винопроизводител на годината.

На Мондави принадлежи и идеята за винения туризъм, която успява да развие до такава степен, че днес Напа буквално се е превърнала в неин синоним. Тук обаче ще ви предложат нещо повече от вино – традиция е организирането на специални винени вечери, както и на концерти в съпровод на хубаво вино и изящно изкуство.

"Кинтеса", модерните в Напа

"Кинтеса" е създадена съвсем наскоро – през 1989 г., но за сравнително краткото време на съществуването й се е превърнала във водеща сред винарните в Напа.

Заобиколена от хълмове с прекрасни гледки към мащабните лозя, винарната има и свое изкуствено езеро, и своя гора от калифорнийски дъб. Дърветата й, които изглеждат като космати приказни герои, съхраняват оригиналния микроклимат на района. За разлика от други винарни с внушителни сгради, които се виждат още от пътя, "Кинтеса" е нещо като мечта на минималиста, скрита зад стена с пясъчен цвят. Гледайки от шосето, изобщо няма да ви хрумне, че тук има има винарска изба – няма нито реклами, нито указатели. Причината е, че тук не се стремят да привлекат масовия или случайния посетител, а само ценители, за които името "Кинтеса" не звучи непознато. На тях се разпращат карти и JPS координати, които им помагат да намерят бързо пътя към виното.
"Най-близо до природата" е принцип, който избата спазва във всякакъв смисъл - за отглеждането на гроздето тук не се използват химикали, а биологични фактори –  насекоми и растения, които по естествен път помагат да се предпазят лозята от болести.
Всички вина, които се произвеждат в "Кинтеса", са сертифицирани като биологически чист продукт. Вероятно това е една от причините за тяхното все по-нарастващото търсене.

Ако дойдете тук по време на гроздобер, ще се изненадате, че гроздето не се изсипва върху движещи се ленти, а се изсипва в специален бункер, откъдето отива в подземието, в което е разположена винарната. Оборудването е последна дума на техниката. Две автоматични преси Vaslin-Bucher JLB, произведени специално за "Кинтеса", позволяват да ??? нежен и прецизен натиск върху гроздето. Стоманени контейнери и дъбови бъчви си съседстват, за да бъде произведено едно от най-добрите вина в долината. Процесът се наблюдава всекидневно в специална лаборатория, където се тестват вината.

Всичко започва, след като сегашните собственици решават да отглеждат лозя и да произвеждат вино в Напа вали. Те избират 280 акра от малкото останала необработена земя в долината – живописни хълмове и малки долинки, променящ се микроклимат и огромно разнообразие на почви. Биолог по професия, собственичката започва да експериментира – да унищожава листните въшки с калинки, да предотвратява появата на вредители със специално подбрани билки и диви треви, да подбира внимателно видовете насаждения според разположението на склоновете, да изгради собствен водоизточник, за да застрахова лозята от капризите на природата по милостив към нея начин.

Днес имението е известно с вината си, чието достойнство е не само тяхнала биологична чистота, но и фин вкус.

За разлика от други места тук туровете са индивидуални, така че дегустацията се провежда по двойки или на малки групи. Организират я в малка зала, в която предметите на изобразителното изкуство не се конкурират с виното, а по-скоро го допълват. А ако харесате някое от вината, могат да ви го доставят – във всяка точка на планетата.

"Хес колекшън", за ценители на изящното

За винарната си собственикът Доналд Хес Хес твърди, че тя е синтез между вино, изкуство и лозя. Към първите си лозя в Маунт Видър преди тридесетина години днес швейцарският бизнесмен е присъединил още няколко, създавайки истинска колекция, откъдето идва и името. И тук са привърженици на устойчивото развитие и хармонията с природната среда. "Хес" е една от първите винарни, получили сертификат за устойчиво винарство, а вината се споменават в листата на Wine Spectator и участват в годишните винени награди. Но освен това акцентират и върху специалните събития, които съчетават вино, музика и изобразително изкуство. Джаз и класика са еднакво добре дошли, а самата винарна е превърната в своеобразна галерия, в която местни автори излагат творбите си, тъй като собственикът е страстен колекционер. Най-доброто от сбирката му е изложено в галерия, която е неразделна част от винарната. Негово кредо е да събира произведения само на съвременни майстори.

В която и винарна да се отбие човек, той надниква по-навътре в тукашния свят, в неговите идеи, вкусове и чувства и преживяването като че не може да разочарова. То е поглед в дълбочна към един твърде приятен свят. Ресторантите от своя страна – с разнообразните си менюта и винени листи, дават добра панорамна представа какво в Напа разбират под "вкусно, приятно и интересно". Вино, храна и зрелища - днес Калифорния, изглежда, е постигнала чудесен баланс в удоволствията така, както са си ги представяли в древен Рим. Тя е изградила един декадентски блажен свят, който обаче не изглежда да е изправен на ръба на своята собствена пропаст в очакване на рухне под собствената си тежест, подобно на Империята. Поне не скоро.