От кухнята на Дьо Гол до телевизионната слава: Жак Пепен на 90
Инициатива "90/90" събира десетки шеф-готвачи от цялата страна в чест на френската кулинарна легенда
Гръцка Коледа в селото: празник на дома, трапезата и паметта
null
Коледа и Нова година в Гърция са повече от празници - те са завръщане. Независимо къде живеят хората, това е моментът, в който всички се опитват да се върнат у дома. Полети, автобуси, часове по пътищата - нищо не е по-важно от събирането на семейството.
В нашето семейство празненствата винаги се случваха на две места: единия ден в къщата на едната баба, на следващия - в дома на другата. И двете бяха стълбове на рода, пазителки на онзи тих ред, в който кухнята е сърцето на празника. Пламъци, тигани, гласове, аромати - онзи характерен музикален хаос на гръцката празнична сутрин.
Жените готвеха заедно като добре подготвен оркестър - ястие след ястие се редеше не по рецепта, а по инстинкт и памет. Мъжете поемаха "логистиката": напитките, масата, столовете, отварянето на бутилки. Всеки пристигаше с "нещо под мишница" - домашно вино от собствения му миниатюрен лозов масив, специално сирене от далечни села, сушени деликатеси от ферми на приятели. А после и онези странни бутилки, които някой беше открил в града и решил, че "трябва да се пробват".
Някой неизменно носеше и пури - уж "за по-възрастните", но винаги завършваше с демонстрация на младите как се държи една.
Докато жените готвеха от изгрев до изгрев, мъжете успяваха едновременно да ядат, да пият, да философстват и - традиционно - да подремнат между празниците. Най-често ги помня не завити с одеяло, а с вестника, който са чели пет минути по-рано.
Апетайзери се появяваха навсякъде - сирена, маслини, селски хляб, малки хапки, които изчезваха почти веднага. А в центъра на всичко: меломакароната. Половината чиния изчезваше още преди обяда. Нашата баба, произхождаща от семейство на пчелари, винаги ги правеше с домашен мед. Ароматът изпълваше къщата, а всеки, минаващ покрай тавата, взимаше "само едно", преструвайки се, че никой не вижда.
Домашното вино обикаляше масата. Някои бутилки бяха прекрасни. Други - по-скоро смелост, отколкото удоволствие. Но в гръцкото семейство се опитва всичко: от агнешки мозък до вино, което може да ти опърли веждите. Усмихваш се, вдигаш чаша и казваш: "Браво, страхотно само не ми сипвай още."
И винаги имаше онзи чичо - шумен, остроумен, леко червен след "само една чаша". Събираше младите с важна физиономия и всеки път задаваше един и същ въпрос - "имаш ли приятелка".
Следваше полушеговит шепот, неприлична история и гръмък смях на собствената му шега. Неприятно, предвидимо и абсолютно традиционно
Никой гръцки празник не минава без карти - уж само на Нова година, но в нашето семейство хаосът започваше още на Коледа. Асове, залози, викане, обвинения в измама. След няколко чаши вино неизбежно някой се разстройва, друг се смее истерично, трети се кани да "напусне завинаги". Традиция.
После идваше трапезата. В различните региони на Гърция се яде различно месо: агне в едни, прасенце в други. Нашето семейство беше голямо, затова правехме и двете.
В миналото семействата отглеждали прасе цяла година и го приготвяли за Коледа. Част от месото ставало на наденици: халкидики стил - с портокал, лимон, праз, сол и черен пипер. Скромни продукти, които хранят дълго.
А когато домашната фурна не побираше агне или прасенце, решението беше пекарната на селото. След като хлебарят приключеше с хляба, семейства носеха тавите си. Месото влизаше в голямата фурна на остатъчната топлина, бавно печено 10-12 часа. Сутринта го взимаха - крехко, с аромат на дим и билки. Магия, родена от тишината на селото.
На Нова година разрязвахме василопитата - сладкиш с късметчето (фулари) вътре. Който го намери, ще има късмет цяла година. Теорията е красива. Практиката - чиста драма.
Първо се прави кръст. После парче за Христос. После за дома. После за възрастните. И някой винаги пита дали трябва да режем и за маслиновите дръвчета, лозето, пчелите, животните, колите, бизнеса. Или да дадем късмета директно на най-малкия, преди да започне да недоволства. Ред никой никога не помни. Но объркването е част от чара. Това е гръцката Нова година.
Даровете накрая никога не са били скъпи, а смислени - топли пижами, грозновати, но удобни чехли, шал, книга, малко шише с нещо специално, ръчно написана бележка. Домът за миг се изпълваше с тишина, която приличаше на прегръдка. Защото традицията не е нещо, което празнуваш веднъж годишно. Тя е нещо, което носиш със себе си - на масата, в храната, в паметта. Гръцката Коледа и Нова година в селото ме научиха на това. На топлина, щедрост, на силата да се събираме. Спомени, които няма да забравя - и които един ден искам да предам нататък.
null
Гръцки коледни медени сладки
Когато в рецептата на една гръцка йяя пише "една чаша", това никога не означава точна кухненска мярка.Означава "чашата, която имахме у дома в този момент".
За постоянство я приемаме за 200 мл.Сироп
- 300 мл био мед
- 600 мл вода
- 500 г захар
- 3 пръчки канела
- 3 цели карамфилчета
- 1 портокал, разрязан наполовина
- 800 г брашно
- 4 с.л. фино грис
- 400 мл студено пресован зехтин
- 100 мл вода
- 200 г захар
- 2 с.л. сода бикарбонат
- Кората от 2 големи портокала
- Сокът от 2 големи портокала
- 1 с.л. канела
- 1 ч.л. смлян карамфил
- 2 с.л. смлян индийско орехче
- 200 г счукани орехи
За поднасяне
- 500 г био мед
- 300 г допълнително счукани орехи
Начин на приготвяне
Сварете всички съставки без меда за 5 минути. Свалете от огъня. Когато температурата спадне под 50°C, добавете меда и разбъркайте. Оставете сиропа да се охлади за 2-3 часа - трябва да е студен, когато сладките излязат от фурната.
Загрейте фурната на 190°C с вентилатор. Сложете всички продукти за сместа в голяма купа. Разбъркайте с телена бъркалка само докато се смесят. После омесете много леко с ръце - максимум 10 секунди. Ако се меси повече, сместа се "разделя" и сладките се развалят.
Оформете малки овални сладки - по 3-4 см, около 30 g всяка. Дръжте ги еднакви, за да се изпекат равномерно.
Печете 20 - 25 минути, докато станат златисти и хрупкави.
Потопене в сироп.
Веднага щом излязат от фурната, потопете горещите сладки в студения сироп за 10 секунди. Оставете ги върху решетка да се отцедят. Полейте с още мед и поръсете със счукани орехи.
Тези сладки присъстват на нашата коледна трапеза от поколения. Прости. Почтени. Пропити с мед и любов. Дано внесат същата топлина и във вашия дом.
От кухнята на Дьо Гол до телевизионната слава: Жак Пепен на 90
Инициатива "90/90" събира десетки шеф-готвачи от цялата страна в чест на френската кулинарна легенда
✪ Вила Мелник събира семейството на Широка мелнишка лоза в купажа Melnik Family Tree
✪ Кафе за споделяне: зимното меню на Martines в сърцето на София
Селекция: 9 вкусни адвент календара
Първият адрес за #безценни кулинарни моменти е UNICA by priceless
Ново място | Mova Cafe