Пътят на сомелиера - от Варна до Вегас

Казват, че някои хора се раждат с професията си и независимо по какви пътища поемат, съдбата ги връща към това, което им е писано. Така се запознахме се с Християн Илиев.
Интересите му започват с музика, свирил е в група, организира концерти, дори е издавал ъндърграунд списание.
Докато през 1998 г. Християн променя посоката от Варна към Щатите. Там записва биология в университет в Лас Вегас. "Беше интересно, но в един момент ми се стори, че е доста непрактично". И тогава започва работа в ресторант, където намира своето истинско поприще.
Днес е advanced sommelier в Carbone - ресторант в Лас Вегас и пред него предстои голямата задача: получаването на дипломата master sommelier.

Как стана така, че от студент по биология попаднахте в света на виното?
Биологията и виното имат много общо. Освен това, баща ми си прави вино, макар че не е кой знае какво. Нали знаете, всички, които си правят вино сами, си мислят, че е супер. И сериозно, започнах работа в ресторант. Един ден видях обява за винен курс. Казах си - да се запиша, ще ми свърши работа! А веднъж влезеш ли в тези среди, те започват да те дърпат и ученето става от само себе си. А аз познавам доста добре конюнктурата в Лас Вегас. Това е едно постоянно учене, непрекъснати дегустации и семинари. Всяка година съм в някой различен винен регион.

През какви места сте минал до сега в професионалния си живот?
Доста години работих за Ален Дюкас. Там достигнах ниво, в което имах 2500 вина в листа си. После започнах в едно новооткрито казино - Aria. Прекарах доста време в ресторант Sage с Шон Маклейн, носител на наградата Джеймс Биърд. Сега от година и половина съм в италианския ресторант на казиното. Огранизирам цялата винена програма на Carbone.

Защо решихте да започнете одисеята "Master Sommelier"?
Колкото и научаването да става от само себе си, професионалното обучение е съвсем друго нещо. Мастър сомелиер е лондонска институция, създадена преди около 40 години, но през 90-те години набира сила в Щатите. Има 4 нива. Преди две години минах advanced sommelier, което е стъпката преди мастър. Последният изпит има 3 нива, теория, практика и дегустация, която продължава 25 минути, в които имаш 6 чаши пред себе си. Задачата е да ги познаеш, и опишеш - регион, сорт, реколта.

Как Америка пие вино?
Едно време, точно като пристигнах, Америка беше на осмо място по консумация на вино. Сега, от 2011 г. е на първо място. И интересът към виното тук е огромен. Понякога влияние имат филмите. Последно се случи така със Somm - документален филм за дипломата Мастър сомелиер. Филмът стана много популярен, направиха и продължение.
Американците имат по-различен вкус и естествено е, американските вина са доста по-различни. Но хората, които истински се интересуват, искат да опитат всичко, най-вече от Европа. Аз лично отварям основно френски и италиански вина. Искам да кажа, че Америка се отнася към европейските вина с голямо уважение и интерес.

Какво е отношението ви към българското вино?
Всяка година опитвам с голямо желание нови вина. Мъчно ми е, че повечето производители наблягат на международните сортове, вместо да правят местни. Според мен те са много по-интересни. До сега най-много ми е харесвала една гъмза от Видин - на "Боровица". Мисля, че "Санта Сара" правят интересни неща.

Ще има ли пазар за тях в Щатите?
От моя гледна точка и от гледна точка на мястото, в което работя, местните сортове ще са много по-търсени.

Какви са "модите" в момента при виното?
В момента има огромен интерес към мистичните неща, а във виното има мистика, връзка между природата и човека. Има и интерес към различното и историята. Биодинамичните са много голяма ниша. Мисля, че това е правилният начин да се прави вино. Така се разкрива истинската идентичност. Колкото повече добавки, химикали, толкова по-еднакви вина без никаква идентичност. Циклите на луната и т.н. за някои хора звучат ала-бала, но не е. Това е връщане в традицията. Бях в Италия на посещение в Avignonesi. Най-мащабната винарна и изцяло биодинамично производство.

Кои са трендовете за 2017?

Как си се представяте в едно по-далечно бъдеще?
Засега ще работя в ресторанти. Интересно и приятно ми е. А иначе, имам много приятели, които, след дълги години работа в ресторант, отиват в Калифорния и започват да правят вино. Може би и аз вървя по техните стъпки.