В какво се превръщат... баниците?

Bànitsa се намира на една от стриктно пресичащите се под прав ъгъл улички на Ейшампле – кварталът с прогресивно за XIX век градско устройство, много сгради със забележителна архитектура, включително и шедьоврите на Антони Гауди Casa Battló и La Pedrera. Това е и район, осеян със заведения от всякакъв ранг и калибър – от миниатюрни тапас барове през уок-бюфети с минималистичен дизайн до звездните ресторанти Dolma и Gaig. В непринудения град обаче има място за всяко едно от тези кулинарни предложения.

Bànitsa е извоювала мястото си в барселонския пейзаж чрез трансформациите на родното едноименно печиво. Освен любимите ми вити баници със спанак и с праз, съдържателите са създали и следващата еволюционна стъпка на многолистното произведение. По-малките по размер средиземноморски "мутации" са вкусно напълнени с домати, патладжани и бяло сирене или пък с манатарки и рукола. И ако за изделията с традиционна плънка може да се каже, че са малко сухи, то новаторските гурме-приумици са много добре приготвени и с чуден вкус.

Езиковата бариера между мен и продавачката не ми позволи да разбера каквото и да е за собствениците на симпатичната пекарна, но българската следа беше навсякъде – кисело мляко от популярна родна марка, кайсиева и отлежала гроздова ракия, както и локум с непроменен от много години дизайн на опаковката.

За себе си мога да кажа, че ако в България се стремя да търся автентичния вид на баницата от по-ранните ми спомени, нямам нищо против на хиляди километри от дома да закуся с нейно преображение. Така както направиха и тримата клиенти на Bànitsa, които успях да видя за десетминутния си престой там.

Bànitsa се намира на Carrer de la diputació 194.